Учениците ще влязат в обувките на етнографите и ще научат как се описват музейни експонати.
Това ще бъде възможно чрез един от проектите по програмата на министерството на образованието и Българската академия на науките „Образование с наука“, която просветният министър Красимир Вълчев представи в Етнографския музей.
Сред първите ученици, които станаха етнографи в музея, бяха възпитаници на Софийската математическа гимназия. Седмокласниците разгледаха всички зали, след което трябваше да изберат един предмет, който да опишат. За целта те попълниха специален етнографски дневник с данни за неговия размери, цвят, материал, форма. Втората задача, с която трябваше да се справят, е да посочат нещо от съвремието, което ще се намери място в музея след време. Децата изброяваха неговата културна стойност, как се произвежда, масов ли е, за какво се използва.
Учебникът по география пък се оказа един от бъдещите експонати в музея, според един от седмокласниците. Техният учител обясни, че заниманията им се провеждат извън учебно време.
Учениците от 9-и клас на Националната природо-математическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“ също проведоха занимания в Етнографския музей. Една част се тях се бяха настанили в стаята, свързана със семейните празници. Те се запознаха с празника на светците и символиката на трите свещника, градския имен ден от 20-и век, на който се хапват кафе и бонбони, както и рождения ден през социализма. Деветокласниците на НПМГ поседнаха на дивани на няколко десетилетия и имаха възможност да си направят селфи с домакиня от социализма.
Техните съученици пък трябваше да напишат кратка статия за професията на етнографа, вземайки интервю на някой от служителите в музея. „По какъв начин артефактите достигат до музея“, „Какви умения трябва да притежава етнографът“, „Какво изследва той“ са само част от въпросите, с които трябваше да си отговорят възпитаниците на НПМГ, за да напишат своята статия.
Целта на програмата е повече ученици за посетят музеите и институтите на БАН, обясни по време на представянето ѝ Вълчев. Първата година ще се включат около 10 000 деца предимно от София, но следващата година нейният обхват ще се разшири. Те ще имат възможността да работят с различно научно оборудване, с каквото не всяко училище разполага. „Искаме БАН да влезе в училище, а и повече ученици да влязат в научните лаборатории“, допълни пък зам.-просветният министър Карина Ангелиева. Програмата има още два модула. Учените от БАН ще могат да посещават училищата и да разказват на учениците за научни проекти, обясни председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски. Предвижда се и провеждането на летни школи за обучение на децата и учителите им.
По програмата са одобрени 26 проекта на обща стойност 500 000 лв., разработени от институтите и музеите към БАН. Те са насочени към различни предмети в училище – математика, природни науки, информационни технологии, български език и литература, история, география, биология и гражданско образование. По време на официалното откриване бяха представени и част от тях.
Най-голям интерес сред учениците предизвикаха химичните експерименти с калиев перманганат на д-р Петя Щерева от института по катализ. Те бяха част от демонстрациите по проекта „Химичният експеримент – метод, средство и условие за формирането на природонаучната грамотност“. Учениците от СМГ дори предложиха на младия учен да дойде да им преподава в химия в училище, но за тяхно съжаление разбраха, че тя вече работи в Първа английска езикова гимназия.
Впечатление на децата направиха и холограмни образи на Васил Левски и Христо Ботев.
Учените видяха демонстрация на холограма с купа, която можеха сами да завъртят на всякакви страни, да видят нейната дълбочина.
Децата се запознаха още с лятната школа по биология, видяха студентската книжка на Христо Смирненски, онлайн игри за правопис, математическо домино, уреди за антропологични изследвания, управление на роботи и др.
