Тези дни една добра новина обиколи медиите и бе радушно приета. Стана ясно, че общината в Никола Козлево и Средно училище „Цанко Бакалов Церковски” са заделили пари за шофьорски курсове, с които да поощрят добрите ученици. Така 20 абитуриенти, които нямат отсъствия от час и с добър успех – над 4.00, ще бъдат поощрени с финансова помощ за курсове.
Напук на ширещото се мнение, че агресията сред децата расте, от тази малка община са решили, че отговорът не е в наказанието, а в поощрението.
Дали обаче на учениците не им се дават вече доста поощрения? Наскоро стана ясно, че стипендията на отличниците става 50 лева на месец. А наказанията и без това са проформа – правиш си каквито искаш нарушения и най-много да те преместят в друго училище.
Стигаме до въпроса, който почти всеки родител си е задавал – къде е границата между поощрението и слободията? Кое е по-възпитателно – наказанието или наградата?
Защото ако говорим за системата на образованието, то тогава нужда от поощрение имат най-вече учителите. След като се „гърмя” по медиите, че учителските заплати „скачат” от септември, от думите на министъра стана ясно, че през 2018 година увеличение на учителските възнаграждения най-вероятно няма да има.
Редно ли е учениците да бъдат редовно поощрявани, а педагозите – не? Това ли е правилният подход при възпитаване на младото поколение? И не трябва ли именно хората, които поемат обучението по цял ден на едни масово разглезени деца, да бъдат най-обгрижвани от държава и родители?
А дали е правилен подходът на държавата спрямо учители и ученици, предстои да разберем.
Източник: Автор Веселина Стефанова/ teacher.bg
