Измина още една година за българското образование. Въпреки амбициите на Министерството на образованието, на правителство, учители, родители в края на годината PISA постави годишната оценка.
При международното изследване 15-годишните българчета се озоваха между 50-то и 60-то място по четене сред 79 държави. Учениците ни спечелиха 420 точки, а първите в класацията – децата на Китай – 555 точки. А в Европа България се нареди на последно място по функционална грамотност.
Просветният министър Красимир Вълчев нарече резултатите „разочароващи“ и призна, че образователната ни система трудно трансформира знания в умения.
„Трябва да пренасочим цялата система към умения, а не към обема знания и не заради този конкретен изпит (PISA), а по принцип. Това е, с което закъсняхме“, призна министърът. По думите му усилията да се промени системата са факт, но резултатите ще се видят след 6 до 9 години.
Годишният доклад на Европейската комисия също потвърди – образованието в България все още не е ключ към по-добър живот.
Матури, оценки, частни уроци
По традиция във времето на матурите за 7 клас всички бяхме отново стреснати от ниските оценки, особено по математика. 7-класниците получиха средно 33 точки от двата модула от 100 възможни – или среден 3.
Поради това образователният министър обеща да се променят учебните програми по математика през следващите месеци, а целта – да се избегне „препускането“ по материала.
Недоволство имаше от матурата по английски при зрелостниците. Въпреки че беше най-желана от завършващите, ниските оценки при нея бяха в изобилие. Поради това зрелостници заявиха, че изпитът бил пълен с граматически и правописни грешки, съдържал „неточности, двусмислици“ и започнаха подписка, за да бъде ревизиран. От МОН им отговориха, че няма сгрешени въпроси, а материалът е за ниво B2.
Новата учебна година започна с промени – нови учебници и учебни програми влязоха в сила за учениците от 4-ти и 10-ти клас.
За първи път МОН въведе външно оценяване за учениците от 10-ти клас. Изпитите за тях ще са по български и по математика, а тестът по дигитални компетентности ще е по желание.
А на прага на 15 септември родителите пресметнаха, че парите за частни уроци драстично са скочили – индивидуалните уроци вече са между 30 и 50 лева на час, а в група цената е между 1000 и 1500 лв. за учебната година.
Учебници, помагала, скандали
Учебници, помагала, дори и класици, включени в програмите, джендър брошури бяха в прицела на различни скандали.
В самото начало на годината брошура за сексуално образование с гей двойка на корицата беше разпространена в няколко ямболски училища, включително и езиковата гимназия в града. Това веднага предизвика скандал между институциите. Оказа се, че тя не била предназначена за учебни заведения, а за специализирани медицински кабинети. Образователното министерство веднага забрани четивото да стига до учениците. Въпреки това брошурата „Любов без последствия“ попадна в ръцете на 14 и 15-годишни деца. А как стигна до класните стаи – никой не даде адекватен отговор
От МОН спуснаха европейска анкета за дигиталната грамотност в училище с джендър отговори. На местата, където трябваше да се посочи пола на анкетираните, като възможности за отбелязване имаше „момче“, „момиче“, „друго“ и „предпочитам да не казвам“.
Пролетта разтревожени родители заляха социалната мрежа с приказката „Новият закон“ от Кристине Ньостлингер, включена в Читанка за 3 клас на „Анубис“. В нея в либерален дух се апелираше за нуждата от детска полиция, за лошите възрастни, които наказват децата си, за следеното, подслушването и доносничеството като позволени методи за защита на „детските права“. От МОН се оправдаха – „нито един учител не възрази срещу приказката“.
Проектите на новите учебници за 10-и клас по история също скандализираха обществото. Те представяха периода на комунизма твърде оптимистично и внушаваха, че Тодор Живков е бил управник от световна класа, грижещ се за благото на народа. Реакцията не закъсня и министърът поиска нова редакция, въпреки че учебниците бяха минали одобрение от експертите на образователното министерство.
Почти в края на годината стана ясно, че и романът „Под игото“ е пренаписан на „разбираем български“ за поколението на милениалите, с осъвременена лексика. Книгата изгря във вариант, в който 6000 думи бяха „преведени“ за учениците. Думата „чемшир“ стана „вечен зелен храст“, думата „глъчка“ – „гласове“, „гологлав“ – човек без шапка, понеже учениците мислили, че ставало дума за човек с бръсната глава. Ятаганът се преведе като „сабя“. В защита на класиката се вдигнаха преподаватели, жители на Сопот, а ученици признаха, че разбират повечето от изразите от оригинала и не се затрудняват при четене.
От МОН решиха да променят и нормативите по физическо възпитание, защото били твърде високи за новото поколение обездвижени и тромави деца.
Учители, родители, заплати, недоволство
И през 2019 година продължи вдигането на учителските заплати, така че съсловието да получава достойно заплащане за труда си. Кабинетът гласува, че минималната работна заплата за педагогическите специалисти трябва да стане 1255 лева през 2021 г., когато е краят на мандата на това правителство.
Но на фона на недостига на учители, дори и малкото желаещи да преподават се оказаха на ниско академично ниво – завършили следването с тройки и с неграмотно подадени заявления за работа. Директори признаха, че им се налага да обявяват по няколко пъти конкурси, за да намерят подходящите кандидати.
В средата на лятната ваканция започна брожение сред преподавателите. МОН реши учителите да посещават незабавно всяко дете, което не се е явило в клас без уважителни причини. За целта екипи трябвало да обикалят домовете. В тях щяло да има полицаи, представители на социалните, учители. Преподавателите се разбунтуваха, че им налагат полицейски функции.
В края на годината някой използва настроенията против джендър идеологията, Барневерн, осиновяването на деца от гей двойки и провокира брожение в Сливен. Роми се втурнаха да прибират децата си от класните стаи заради клип, обясняващ как ще им взимат рожбите. Наложи се на ниво Министерски съвет премиерът Бойко Борисов да успокоява родителите, че никой няма да изнася деца към Норвегия.
Висшето образование
Трусове не подминаха и висшето образование. На форум за качеството на ВУЗ-овете министърът съобщи, че нито един наш ВУЗ не е включен в списъка в европейските университетски мрежи. И призна, че само ние и още една европейска страна не сме класирани.
А кризата у нас за кандидат-студенти се задълбочи за поредна година. Родните учебни заведения направиха всичко възможно, за да запълнят бройките за първокурсници. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ обяви допълнителен прием през септември и на практика показа колко желани са родните ВУЗ-ове.
Оказа се, че 1280 са незаетите места в почти всички специалности държавна поръчка – имаше дори 30 свободни места в специалността медицина. От СУ съобщиха, че може да се кандидатства и с резултат от успешно положен изпит в друг ВУЗ.
В края на годината стана ясно, че безработицата сред завършилите висше образование в последните 5 години е рекордно ниска, едва 2.2%, но голяма част от висшистите работят на позиции, за които се иска по-ниско образование и са нископлатени.
А според социалното министерство през 2032 година ще има излишък на кадри с висше образование и недостиг на хора със средно професионално образование.
За поредна година от МОН констатираха, че системата трябва да се промени, защото светът се променя и не може да се преподава на учениците с методи отпреди 40 години. По думите на министър Вълчев обаче пречупването е започнало.
И обеща, че догодина ще предложи национална програма за преподавателите, ще има допълнително финансиране, ще се привличат повече млади хора за учители. Защото фактите са категорични – там, където има лошо образование, държавата е слаба, социалните проблеми трудно се разрешават, страда здравеопазването, икономиката, процъфтява корупцията…
А какво ще се случи, предстои да разберем в новата 2020 г.
