За се запишеш в университета, в който си приет, в днешно време е по-трудно и изисква повече търпение от това да се класираш в него.
Борбата да подготвиш всички необходими документи, разкарванията от отдел на отдел, защото, видиш ли, си забравил един от 10-те формуляра с данни, могат да опънат нервите на всеки един от новоприетите. А чаканията по опашки, за да платят таксата си, са причина всички майки и роднини до девето коляно на работещите в администрацията да бъдат „поздравени“.
За последните 5 години на няколко пъти имах „щастието“ да се справям с подаването на документи. Първия път заветната цел беше да успея да запиша бакалавър. Борбата започна още преди да излезе класирането. По незнайна причина онлайн системата за подаване на документи беше забила и така и не ми даде номер, с който мога да проверя дали съм приета. От администрацията тогава любезно ми обясниха, че трябвало да отида на място, защото не било възможно да си направя нов профил. След като заплатих необходимата такса за подаване на документи от едно от гнездата в страната, вече тръпнех в очакване на първото класиране. Записването беше върхът на щастливите мигове покрай кандидатстването ми. Наложи се да обиколя на няколко пъти книжарницата и паричния салон, които бяха в едната сграда, и милите студенти в съседния блок, които те напътстват, но ти вече си объркал нещо в бланките. След час разхождане и най-накрая попълнени документи и платена такса стигнах до отдел „Студенти“, за да заема място на следващата опашка, на която вече да предам всичко и да се приключи цялото изтезание със записването. Задачата да стана магистър не беше по-лесна.
Не е важно за кой университет става дума, защото във всички е едно и също. Миналата година задвижвах документите на брат ми, който е възпитаник на друг ВУЗ. Отново трябваше да мина през опашка за плащане, през друга, за да си купя документи, трета – за да попълня всичко. Там поне работеха над 15 каси и всичко ставаше една идея по-бързо.
Постоянно говорим за технологиите на 21-ви век, от които да внедрим колкото се може в обучението както на ученици, така и на студенти. В същото време обаче администрацията на всички образователни институции е с години назад. Особено спрямо останалите страни. Приятелка, учила в Холандия, дори успя да защити магистратурата си по скайп, а у нас продължава да е необходимо да чакаш по N на брой опашки, за да събереш всички документи, с които да станеш студент.
Автор: Стела Маринова
