Днес, 19 февруари, се отбелязваме 143 години от едно събитията, белязали най-много българската история – обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Радетелят за чиста и свята република си отива от този свят, отдал живота си в името на бъдещето на България.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Той е в челните редици на идеолозите и организаторите на българската освободителна революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). ВРО е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание.
През 1868 г. започва първата си обиколка из България, която е с осведомителна цел. Втората започва половин година по-късно, когато вече е натоварен със задачата да започне изграждането на Вътрешната революционна организация.
Той иска чиста и свята република, прокламира идеи, които са непознати за изостаналите поробени земи. Мечтае българи и турци да живеят в мир и съгласие.
На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).
Съдът осъжда Апостола на смърт чрез обесване. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Днешната дата обаче е възприета години по-късно като денят, на който отбелязваме годишнината от смъртта му.
Апостола на свободата е прозвище, което му се дава години по-късно, като особена заслуга за това има и творчеството на Иван Вазов.
Поклон пред делото и паметта му!
