България отбеляза 250 години от написването на „История славяноболгарская“, а също така почете и 290 години от рождението на автора й – Паисий Хилендарски. Творбата, която е единствената на монаха, достигнала до нас е с огромна важност за запазването на българската идентичност и осмисляне на националното самосъзнание.
Оценявана е като повратна точка от Средновековие към Новото време за България, а Паисий – за един от първите по важност народни будители.
Историците го поставят на мястото на основоположниците на българското Възраждане. Канонизиран е за светец през 1962 г.
Самият той признава, че не е учил граматика или светски науки, но е написал Историята простичко – за обикновените българи. За тези, за които „родината“ като понятие се е свила до собственото им малко населено място.
Честванията на годишнината текат от няколко месеца. Вчера президентът Росен Плевнелиев поднесе цветя пред паметника на Паисий в Банско, където се смята, че е роден той преди 290 г. Преди това ученици правиха нейни преписи, научиха повече за живота на автора й, а в синхрон със съвремието, книгата беше качена и мултимедийно в Интернет.
За „История славяноболгарская“
Написана е от Паисий в Хилендарския и Зографския манастир за около две години, в периода 1760-1762 г. Първият й препис прави Софроний Врачански три години по-късно.
Трудът се състои от два предговора, глави за историческите събития, глава за славянските учители, за българските светци и послесловие.
Известни са около 70 преписа на „Историята“, най-ранните от които освен Софрониевият са Самоковският (1771), Жаравневският (преди 1772), Рилският (1772) и др.
Първо печатно издание е направено през 1844 г. под името „Царственик или история болгарская“ от Христаки Павлович.
