Учители

Оставката на Кунева, а защо не и като министър…!?

Бившият министър на образованието Меглена Кунева подаде оставка като председател на партията си. Новината отекна като отчетлив гръм, поне в средите на партийните й съмишленици, но и учителското съсловие реагира, предимно екзалтирано от това действие.

Та по същия този повод се питаме, кога точно г-жа Кунева разбра, че нещо не е на ред, когато търпеше критика след критика, докато беше министър, при това критиките бяха аргументирани и идваха предимно от вътре, от професионалните организации и от експерти в образованието, или сега, когато сякаш сама осъзна, че нещо не е както трябва (и)при нея, и се оттегли и като активен политически лидер…!?!?!?

Според някои коментатори в социалните мрежи, Кунева не ставала и за министър, и за председател на партия и трябвало да си даде оставката още като  образователен министър…! Като ръководител на едно от най-важните ведомства настина тя отнасяше доста критики за управлението си в, а като партиен водач може би сама стигна до извода, че така не може…!

Повечето свързваха г-жа Кунева с така нареченото „брюкселско говорене“ – да говориш много и да не казваш на практика нищо…! Тя сякаш наистина владееше това „изкуство“, понякога дори до виртуозност…!

Когато обаче хората искаха да чуят конкретни предложения, те като че ли ги чуваха, наистина, но си оставаха с чуването, без да има практически последствия от това! Ето именно тук „политиката“ на Кунева и като министър на образованието, а вероятно и като партиен лидер, катастрофира. Липсваше практическа конкретика – да кажеш нещо и то да стане. Да, тя каза за заплатите на учителите и те бяха увеличени, поне така се говореше в съсловието, но преди това и премиерът, а и финансовият министър се направиха на, или пък наистина бяха, изненадани, което вгорчи опита за иначе приятен, ванилов вкус от новината…!

Аргументът на Кунева за оттегляне от партийния пост официално беше: „…Искам да дам път на хора, които правят своите уверени крачки в политиката от началото на създаването на ДБГ…“, с една дума – път на младите…! Хубаво е обаче, когато ще се дават някакви обяснения, те поне да се съгласуват с професионален PR, защото иначе, понякога обясненията, аргументациите и оправданията звучат най-малкото по детски наивно, а това не работи в полза на главния герой!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg