Тайната на успеха и пътят към медалите е решаването на допълнителни задачи вкъщи, участване в онлайн състезания и подготвителни школи.
Това споделиха пред „Монитор“ част от БГ олимпийците по математика, информатика и лингвистика.
Игрите, спортът и книгите също тренират мозъка и разнообразяват ежедневието на децата. Как протича подготовката на състезателите в националните ни отбори, разказаха ръководителите на отборите и олимпийците по време на седмицата на отворените врати в Института по математика и информатика при Българската академия на науките, която бе част от събитията по случай отбелязването на 150-годишнината на Академията.
„Главната подготовка е вкъщи сам. Това отличава добрите състезатели от слабите, защото който има повече мотивация, става по-добър“, смята Атанас Димитров от младши разширения отбор по информатика, който всеки ден отделя по няколко часа за допълнителни задачи Благо Динев пък заделя уикендите си, за да се упражнява. С наближаването на състезания обаче заляга над тях още по-усърдно. Онлайн състезанията са друг от начините са самоподготовка на олимпийците. „Повечето от нас решават през няколко дена онлайн състезания по математика и основно така се подготвяме“, сподели пък Йордан Илиев от старшия разширен отбор по информатика. Те са с различна трудност и всеки може да се включи в тях независимо от своята възраст. Момчетата споделиха, че с участието си в школа по информатика разбират, че програмирането е тяхната страст. Затова и съветват децата да се включат в такива, за да се пробват и да намерят областта, която им е интересна и им се отдава.
Както всяко дете, олимпийците също имат някого, на когото да подражават. За тях обаче спорът не е между Меси или Ронадло. Те подражават на другите талантливи олимпийци, по чиито стъпки искат да вървят. Идолът на Атанас е Мартин Копчев от старшия отбор по информатика. Деветокласникът от математическата гимназия в Габрово последно завоюва сребърен медал от Международната олимпиада по информатика в Баку. „Въпреки възрастта си той се представя много добре и решава доста задачи. Искам да решавам задачи колкото него, за да стана толкова добър“, сподели Атанас. Йордан пък подражава на учителя си по информатика от съботните уроци. „Той е бивш състезател и е доста успешен. Школите с него са полезни и интересни“, каза момчето.
Няколко седмици преди състезание пък учениците се събират в олимпийския център, където решават усърдно задачи и определят кои ще бъдат представителите на България. „Знанията за успешно представяне не се учат по учебната програма, а само с допълнителни школи и самоподготовка“, заяви ръководителят на информатиците Емил Келемеджиев. Според него има три стъпки за успешното представяне по време на състезание – да направят алгоритъм, да го програмират и да пишат бързо върху клавиатурата. Благодарение на добрата подготовка и участието от самото начало на състезанията информатиците ни се нареждат на 5-о място по медали.
Лингвистите ни пък са на второ място, като пред тях са единствено представителите на САЩ. Любопитното е, че един от ръководителите на американския отбор е българин. В олимпийския център децата прекарват две седмици. Сутрин решават по 4-6 часа задачи, а следобед ги обсъждат. Техният ръководител Любомир Златков обясни, че учениците сами оценяват работите си. Те ги разменят и така могат да видят кой къде се е затруднил. „Важното е да подхождам позитивно от самото начало. Трябва да видя как някой друг прави нещо, за да го направя и аз по най-добрия начин“, сподели Матей Петков, който завоюва злато на тазгодишната Международна олимпиада по лингвистика в Южна Корея. По време на лагера се провеждат и отборни състезания. „Колективът ни е силен и груповото решаване на задачи помага на учениците да усвоят добрите практики от съотборниците си“, заяви Златков.
Бивш състезател измисля тестовете
Илиян Йорданов е бивш олимпиец по математика и информатика, но все още е свързан с отборите. Третокурсникът в СУ „Св. Климент Охридски“ вече е част от националната комисия, която подготвя и провежда състезанията, с които се определят учениците за разширените отбори. „Интересно ми е да измислям задачи, въпреки че процесът е доста тежък. След като се направи нейното условие и решение, трябва да се направят тестове, на които да се оценява от състезателната система“, сподели Йорданов. Той има възможност да предлага задачи още като ученик по време на националната школа, където разбира, че е добър в това. По думите му нивото на задачите трябва да е доста високо, за да не се стига до ситуация като преди 2 години, когато в турнир за по-малките е имало 6-има руснаци с 600 точки. По време на състезание задачата се оценява спрямо тестовете, като се гледа колко време работи решаващият. Състезателите трябва да се вместят в тайминга спрямо авторовото решение. Единственото ограничение, което може да има в задачата е паметта. „Някои приложения трябва да се правят за устройства, които са с малка памет, и затова се включва и това условие в задачата“, допълни Йорданов.
