Образованието трябва да е приоритет, за да има просперираща нация – с това се съгласява всяко правителство. Какво обаче се случи през изминалата година в сектора?
Dnes.bg направи обзор на реформите, събитията, скандалите и постиженията в родното образование.
2015 г. завърши с поредица от скандали в областта на образованието и, логично, 2016 започна с нов министър на поста. През януари премиерът Бойко Борисов освободи министър Тодор Танев заради абсурдните предложенията за промени в учебните програми по история, литература, география. Оставката дойде и след обществен и политически натиск заради употребата на думите „робство“ и „съжителство“, чиито смисъл експертите на министерството не успяха да обяснят при представянето на новите програми.
През февруари НС избра за овакантения пост вицепремиера Меглена Кунева. „Най-важното, което искам да кажа на българското общество е, че ще има силно образование“, обеща тя след избора си. Новото ръководство веднага се захвана за работа и месец по-късно представи нови преработени учебни програми. Като основна задача беше олекотяване на претовареното съдържание в учебниците.
Първоначалната идея „Робинзон Крузо“ да се учи в 6 кл. отпадна, вместо това МОН обяви, че връща песните на Добри Чинтулов в часовете по музика и литература. Ще има откъси от Библията в 8 кл., както и сонети на Шекспир. „История славянобългарска на Паисий ще се учи по литература в девети клас и три пъти по история – в седми, осми и в десети клас.
В нито един момент не е имало замяна на турско робство със съжителство, османско владичество е терминът в програмите по история, робство и съжителство са термините по литература, разясниха от МОН. До 60% от учебните програми ще са за ново съдържание, а останалото за контролни, преговор, затвърждаване, обещаха от просветата.
През май един второкласник стана причина за промяна на ученическите бележници – графата „забележка“ стана „бележка“. Боян Ганев се срещна с министър Кунева и се оплака, че в бележниците няма място за похвали.
Точно в разгара на лятото – 1 август, дългоочакваният Закон за предучилищното и училищното образование влезе в сила и първите реални промени започнаха. Според него средните общообразователни училища (СОУ), езиковите гимназии (ЕГ), математическите и природо-математическите гимназии трябваше да имат нови имена още на 15 септември т.г. Така учителите усетиха първо бумащината – започна смяната на абревиатурите на 1000 от общи 2500 училища в страната. Всички Средни общообразователни училища (СОУ) станаха Средни училища (СУ), а езиковите и математическите гимназии – профилирани гимназии (ПГ).
На пръв поглед нищожна промяна, която обаче изискваше от педагогическия персонал да промени дневници, бележници, училищен печат, БУЛСТАТ и банкови сметки, трудови договори… Въведе се задължителен електронен дневник, учителят трябва да нанася оценките на още едно място след дневника, бележника, личния картон. Реалният му старт обаче се отложи за 2017 г.
Учебната година на 15 септември трябваше да стартира и с нови наредби, нов учебен план и нови програми.
Но нямаше време да бъдат изготвени за всички класове, затова се взе решение да се въведат само за 1 и 5 кл. Поради липса на време проектите за нови учебници също забуксуваха и от министерството препоръчаха учителите да си работят по старите. Според МОН петокласниците нямали да бъдат затруднени да учат по нова програма със стари учебници, защото голяма част от децата намирали информация в нета. Нов учебник беше направен само по история и цивилизации в V клас.
Първокласниците пък започнаха буквите по нов ред, но от стария буквар. Кунева категорично заяви, че няма проблем децата да учат по него, защото „буквите са такива, каквито са били за всички поколения и хилядолетия българи“.
Новост е и това, че децата от I до IV клас ще завършат на 31 май, четвъртокласниците ще имат национално външно оценяване по 4 предмета като математиката е възможен вариант за вход за гимназиите с профил математика и/или природни науки.
А в VII клас децата ще държат 3 национални външни оценявания – по БЕЛ, математика и чужд език. Оценяването от матурите вече ще е с точки, не с оценка. Почти в края на годината МОН заговори за още една промяна, която ще бъде видима едва догодина – някои училища ще стават „иновативни“. Именно това е „локомотивът, който трябва да донесе истинската промяна в училище“, коментираха от министерството. А условие за „иновативност“ – поне в една от паралелките да се провежда „различно образование“ – с нови технологии, песни, танци.
Не можем да подминем и грандиозния учителски събор, който събра 12 хиляди преподаватели от цялата страна в столичната „Арена Армеец“ през юни. Някой от учителите ще го запомнят повече като добре режисиран спектакъл, отколкото като среща, на която са се обсъдили важни за съсловието решения. Сериозните въпроси около училищната реформа бяха оставени настрана, за сметка на това артистите Мария Игнатова и Димитър Рачков и „Легендите“ повдигаха духа на гилдията.
„Кулминацията“ на събитието бе съобщението на министър Меглена Кунева за увеличение на учителските заплати с 10% от януари 2017 г. Новината обаче беше в условно наклонение – дори в договора се очакваше да бъде записано, че МОН и синдикатите „заедно ще се борят“ за 10%. Вицепремиерът увери, че парите са обещани от финансовия министър.
Ден по-късно обаче надеждите за повече пари бяха попарени от премиера Бойко Борисов. „Аз от вас научавам. Тя (Меглена Кунева – б.а.) може би има резерви в министерството и ще го направи, с мен и с финансовия министър не е говорено по тая тема“, отсече Борисов.
Сагата приключи през октомври, в навечерието на президентските избори, когато кабинетът все пак намери пари и увеличи учителските заплати с 10%. Така стартовата заплата на учител от януари 2017 г. ще е 660 лева.
Почти в края на годината нов проект на МОН отново роди напрежение – 30 евро месечнa стипендия за ромски ученици, стигнали до 9 кл. Целта – да бъдат мотивирани да завършат средното си образование, а поставеното изискване – успех от 3.50 нагоре. Срещу идеята се надигна обществено недоволство – родители, депутати, неправителствени организации, ученици, дори ромски организации.
Промени не подминаха и висшето образование – в края на годината математикът акад. Юлиан Ревалски пое БАН. Сред приоритетите си постави по-високи заплати и връщането на младите учени от чужбина. На свой ред кабинетът отпусна първо 3 млн. лв., а през декември още над 8 млн. лева. Средствата дойдоха след напрежението сред учените, които парламентът остави без допълнително пари в Бюджет 2017 г.
И въпреки лутането в административните реформи и новите идеи на МОН резултатите на нашите ученици на тестове и състезания показваха реално нивото им.
През цялата година те заемаха призови места на олимпиади по математика, физика, роботика в чужбина. България се нареди на 15-о място по природни науки, а по математика на 18-о място при 4 клас сред 49 страни според TIMSS 2015. По отношение на природните науки – билогия, физика и физическа география резултатите на българчетата са сходни с тези на децата от САЩ, Словения, Унгария, Швеция.
Според друго изследване обаче около една трета от децата в 6 клас определят четенето като загуба на време. С 4% се увеличава делът на децата, които превръщат четенето в хоби. В същото време 40% от учениците признават, че не могат да дочетат една книга докрай, защото им доскучава след втората или третата минута.
Източник: dnes.bg
