Представители на работодателите ще имат право да преподават в университетите.
Това става възможно с последните промени в Закона за висшето образование, което депутатите приеха на първо четене. Текстовете бяха подкрепени със 80 гласа „за“, без нито един „против“ и само 11 „въздържали се“.
Поправките предвиждат „изявени специалисти от практиката“, които не са хабилитирани, да провеждат лекции. Това обаче ще става след решение на факултативния съвет и предложение на шефовете на катедрите. Има обаче и друго условие – учебните часове трябва да бъдат до 10% от учебния план за степен „бакалавър“ и до 20 на сто за магистрите.
Другите промени предвиждат представители на бизнеса да участват в разработването на учебните програми, а т.нар. изявени специалисти да участват в комисиите за провеждане на държавен изпит или за защита на диплома работа. Другата идея е хора от бизнеса да бъдат включени и в постоянните комисии на Националната агенция за оценяване и акредитация, която одобрява направленията, в които университетите обучават студенти.
По време на дебатите от ГЕРБ изтъкнаха, че една от причините за тези предложения е демографския срив, както и факта, че 65 % от бизнесът се затруднява да си намери кадри. Според управляващите трябва да се гарантира връзката между бизнеса и обрaзованието и да се намери по-гъвкав подход за обучение чрез изявените специалисти от практиката. Ползите ще са безспорни, коментира Галя Захариева, която уточни, че това ще доведе и до по-бързото адаптиране на учебните програми към нуждите на бизнеса.
На свой ред от БСП и ДПС обясниха, че ще гласуват въздържали се и имат критики към предложенията. Като цяло включването на бизнеса във ВУЗ-те била световна тенденция, но у нас имало редица условности.
Така например според ДПС нямало гаранция, че добрите специалисти в бизнеса ще бъдат и добри преподаватели, а самите текстове създават съмнение и недоверие, особено с възможността те да имат право на мнение при оценяването на дипломантите. Именно затова те поискаха по-точна дефениция за понятието „изявени специалисти“, тъй като за един ВУЗ даден човек може да бъде „изявен специалист“, а за други – не. Според тях трябвало да се уточни и по кои критерии ще се избират тези специалисти. ДПС смятат, че това би задълбочило проблемите в родното образование, отколкото да ги реши. Те дори припомниха, че има противопоставяне на част от ректорите и има мнение, че така се налага квота от работодателите.
От БСП обявиха, че се въздържат да подкрепят промените, тъй като това щяло да намали броя на лекциите на останалите преподаватели, което би довело до демотивация на академичния състав. Според социалистите връзката с бизнеса трябва да се търси в други посоки – чрез практики и студентски стажове. Защо има академично развитие и израстване, когато всеки ще може да е универсален, попита Николай Цонков от БСП.
В отговор от патриотите обясниха, че ВУЗ-те са автономни и няма как да заложат подобни критерии, а просто дават възможност научните звена да бъдат по-адаптивни и активни и да с съобразят с потребностите на бизнеса.
Милена Дамянова от ГЕРБ пък обясни,че критиките ба опозицията са несъстоятелни и дори даде примери за други страни, за активно участие на работодателите в катедрите. По думите й промяната е поискана от ректорите, тя е приветствана и подкрепена от синдикатите във висшето образование и от студентите. Те искат справедлива регулация на вече съществуващата практика, коментира Дамянова.
