Институции Учители

„Ножицата“ в заплатите в университетите – 150%, в училищата – 40

Средната брутна работна заплата в 37-те държавни висши училища в момента е близо 1900 лева, ако изключим Медицинските университети, където са много високи заплатите.

Във висшите училища обаче се вижда една система, силно базирана на старшинството, процентът за прослужено време е увеличен, а има и добавка за длъжност, за звание, за степен. В системата на училищното образование разликата между най-високите и най-ниските заплати е 40 процента, а в системата на висшето образование, средната разлика е 150 процента.

Това са силно „разтегнати“ заплати – между по-възрастните и по-младите преподаватели в университетите, или академичната автономия е взела решението „да пести от млади преподаватели“, не го е взело МОН това решение, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на младежки икономически форум в УНСС.
Той заяви, че има висши училища, в които средните заплати са много ниски.

Вълчев отбеляза, че ректорът на УНСС проф. Стати Статев е увеличил най-много заплатите на младите преподаватели.

Повишихме с 10 процента заплатите на асистентите в УНСС, а на професорите – с под 8 процента, каза проф. Статев, цитиран от БТА.

В промените в Закона за висшето образование сме предложили да има минимална заплата, като примерно фиксираме 1100 лв. минимална основна заплата в системата на висшето образование, каза министър Вълчев.

Той добави обаче, че и висшите училища трябва да проявят своята отговорност и ако по-високата длъжност не води до по-добри предпоставки за качествено образование, тя сама по себе си е ненужна, но трябва да се стимулира кариерното развитие – академичното израстване на преподавателите. То трябва да бъде обвързано и с това дали се полагат текущо повече усилия, защото иначе системата на висшето образование става рентиерска, заяви министърът.

Проф. Стати Статев коментира, че в основата на рентиерската система стои безсрочният трудов договор за преподавателите у нас, а в европейските университети преподавателите имат договор „година за година“ и след година определен преподавател може да получи ангажимент в съответния университет или не.

Министър Вълчев отбеляза, че у нас в училищното образование договорите също са безсрочни, но ако даден учител няма нормата за заетост, то се прекратява договорът му или получава половин заплата. Има висши училища у нас с преподаватели, които са без норма за преподавателска работа, каза министърът.

Източник: dnes.bg