Предположенията за постовете в министерствата започнаха, макар да стана ясно, че имената по ресори няма да се знаят до другата седмица. Има обаче нещо тревожно по отношение на спряганите за просветни министри личности.
Първоначално в публичното пространство се завъртя името на Милена Дамянова – бивш заместник-министър в първия кабинет на Борисов и е идеолог на новия закон за училищното и предучилищното образование, приет от предишния парламент. Именно с този закон тя си навлече гнева на учителската гилдия и дори само споменаването на нейното име води до мисъл за бунт сред педагозите. Затова от ГЕРБ бързо усетиха настроенията спрямо нея и в медиите изтече информация, че Дамянова „не иска поста”. Толкова по-добре!
Другите две вероятни възможности за просветен министър са главния секретар на МОН Красимир Вълчев и сегашния служебен министър Николай Денков.
Не е ли време обаче фигурата на тази управленска позиция да има поне няколко години прослужен педагогически стаж? Разбира се, трябват и мениджърски способности, но най-добре се разбират проблемите на учителя днес, ако си ги преживял, разбрал си „корена” на бедствието, наречено „образование” в България.
„Сит на гладен не вярва”, затова и политиците лесно могат да прокарват закони, които да задълбочат и без това огромната криза в този жизненоважен сектор на обществото. Делегираните бюджети, многото бумащина и най-вече всякаква липса на уважение към учителя направиха средното ни образование днес истински хаос, който би могъл да се поправи с много усилия и реформи. За тази цел трябва просветният министър да е учител със здрави нерви, управленски хъс и воля за промяна на системата. Но най-вече – опит в сферата на средното образование!
Източник: Автор Веселина Стефанова
