Институции

Нова плашеща статистика за родното образование

Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към професиите с най-голяма обществена значимост като учителската и полицейската професии остава много нисък. Това показва проучване на обществените нагласи на „Алфа рисърч“, изследващо престижа и интереса към различните професии, както и образованието и квалификацията в условията на динамизиращия се пазар на труда. Установено е, че учителската професия запазва стабилност през последните 10 години, като през 2017 година заема 9 място със 6% интерес в класацията на „Алфа“ за най-предпочитани професии.

Интересът към полицейската професия също остава без повишение – на 7 място в класацията на „Алфа“, със 7% интерес. Най-голям интерес у нас има към професиите „компютърен специалист“ и „лекар“. Леко повишение се наблюдава и към желаещите да станат инженери. Най-голям спад в бележи адвокатската професия, която от 25% интерес през 2008 година сега се ползва с 16% интерес. Спад има в престижността и на митничарската професия (от 13% през 2008 г. до 7% днес), кариерата в политиката (от 9% през 2008 г. до 5% днес) и журналистическата професия – от 7% през 2008 г. до 5% интерес днес.

Според проучването на „Алфа“ главна пречка пред по-високата конкурентноспособност на икономиката у нас се дължи на слабата мотивация и интерес към повишаване на образованието и квалификацията. Установено е, че в страните с високо развити икономики „ученето през целия живот“ заляга като важен стимул и фактор за по-голяма конкурентноспособност и по-високи доходи. За разлика от тях, у нас интересът към престижни специалности не е съпроводен от мотивация за повишаване на образованието и усъвършенстване на професионалните умения. През последните две години едва 13% от българите са преминали някакви курсове за обучение или повишаване на квалификация.

Между най-популярните и посещавани курсовете са тези за преквалификация (5.4%) и шофьорските курсове (2.7%). Университетското образование се нарежда след тях с 2.4%, а интересът към обученията по различни компетентности – езикови, компютърни и други е 2.3%. Според проучване на Евростат за 2015 година у нас има много висок дял млади хора между 20 и 34-годишна възраст, които нито учат, нито работят – 21.4% от хората в този възрастов интервал. Това е едно най-високите нива на младежка безработица в ЕС. От „Алфа“ обръщат внимание и на това, че над 60% от безработните младежи до 29-годишна възраст у нас през 2016 година са без квалификация и специалност. Проучването на „Алфа“ е проведено в периода 12 – 22 юни тази година. В изследването са участвали 1 024 пълнолетни граждани от цялата страна. 

Източник: blitz.bg