Столипиново, ранна утрин. Ромският квартал се събужда за нов ден. Но в училището вече е оживено.
В „Пенчо Славейков“ се учат само деца от ромски произход. Учителите също са роми. Проблемът е обаче, че децата ходят редовно на училище едва до 7 клас. След това системата ги губи.
„Нарочно не им се дава хубаво образование и на тези деца не им се дава да продължат да учат. Погледнете статистиката след 90-а г. колко деца от малцинствата са станали лекари, доктори“, казва Стефан Шопов от квартала.
Според учителката Цонка Драганова неуспехът на хората тук се държи на големия брой население, струпано на едно място, различните обичаи и традиции, мотивацията за образование.
„Тенденцията, която напоследък се наблюдава е, че голяма част от хората просто ги няма в България“, посочва тя пред Deutsche Welle.
Обяснява, че хората, които са променили ценностите си спрямо образованието, са зад граница и вече няма как да дадат своя положителен пример.
Слабите познания на ромите по български език е предизвикателство пред техните учители. Второто предизвикателство – сегрегацията.
Децата в ОУ „Пенчо Славейков“ говорят български език, но само в час. У дома не го практикуват, а и в училище учат само деца от „Столипиново“ и те не комуникират с българчета и не виждат другия пример.
