По-малко от половината зрелостници у нас проявяват интерес към продължаване на образованието си, сочат данни на националната статистика. Точният процент е 42, а обхванатите са лица от 19 до 24 години.
Според НСИ във възрастовата категория 15-18 години се образоват 85,9 на сто от българите, от 11 до 14 години – 96,9 на сто, и от 7 до 10 години – 97 на сто.
Средно образование през 2010 г. са изучавали общо 781 000 българчета, а системата на образованието е напусната от 18 766.
В степента начално образование в клас са били 255 000 деца, а напусналите са 5 500.
Mежду пети и осми клас на училище са ходили 220 000 деца и са напуснали 7 000, а от осми до 12-ти клас са се изучили 303 000 и са напуснали над 6 000.
В този период у нас е инало 280 000 студенти. От тях 53 000 са посещавали частни ВУЗ-ове, а останалите 227 000 – държавни. От цялото число за годината диплома са взели около 60 000.
Евростат пък отчита, че 14% от младежите между 19 и 24 години у нас са напуснали системата на образованието. Колкото и да не ни се вярва, не сме лидери в тази класация на еврониво. Там първенството се държи от Малта с 37%, следвана от Иберийските страни – Португалия и Испания съответно с 29 и 28%.
В бившите соцстрани Словакия, Чехия, Полша и Словения този процент е средно 5. За ЕС средният процент е 14.
Средната възраст на висшистите в ЕС е била 22 години. Най-висока тя е била в Швеция и Дания – 25,3 години, Финландия – 24,5, и Австрия – 23,8 години.
Най-ниска – в Ирландия – 20,2 години, Франция – 20,5 години, както Белгия и Малта – по 20,7 години.
