Всяка година, и в края и в началото на учебната година, една немалка група в обществото, която има отношение към образованието и съвременните тенденции в това начинание, повдига глас за вероучението. То се представя не като самоцел, а като необходимост и полезна „свободноизбираемост”!
В ХХІ в., векът на технологиите и информацията, вероучението, според някои, се явява като анахронизъм – нещо, което сякаш не е необходимо, то е представяно като ненужен придатък към модерното образование, като връщане назад, като досаден атавизъм!
Само че, има и една по-различна, а и доста по-аргументирана гледна точка, според която, вероучението е начин за това да се накарат учениците да мислят в едни по-отвлечени категории, които обаче имат силно отношение към индиректното формиране на ценности.
Бързаме да уточним, че тук не става дума непременно за православни ценности, въпреки, че традиционната религия в страната е именно Православното Християнство!
Вероучението не е допълнителна натовареност, то е основен начин за формиране на определен тип мислене в посока на демонстриране на нравственост, а не на нейното самоцелно налагане.
Според повечето от тези ,които искат въвеждането на вероучението като учебен предмет в българското училище, това не бива да става с цел да се налага религиозност, определен тип вяра и по този начин да се дискриминират другите религии. Целта е друга, целта е да се провокира мислене, да се търси ефект на съпоставка, като в процеса на сравнението ученикът сам да достигне до изводите, които се търсят като образователен ефект.
Ценностите, общочовешките ценности, които са част и от едно обучение по вероучение, никога не могат да бъдат преходни и атавистични анахронизми! Ценностите са нещо, което трябва да се възпитава, нещо, което е присъщо за едно нормално общество. Никой няма намерение, още по-малко пък – желание да налага определена религия, възпитанието обаче е част от учебния процес и той пряко касае формирането на личности, които имат собствени правила за нравственост, които обаче са част от общата система за нормален, законен и ценностно обезпечен живот!
Какво лошо е сполетяло нашите баби, например, когато някога са изучавали вероучение? Нима от това е пострадало по някакъв начин тяхното бъдеще?! Напротив, именно заради това те много ясно знаеха и показваха, кое според тях е добро, и кое е лошо. Това те правеха дори не толкова от християнската гледна точка, колкото именно от онази нравственост, присъща и на Християнството, която бяха усвоили по свой собствен път, наблюдавайки, сравнявайки и оценявайки събития, личности, действия и ситуации, които са изучавали именно по вероучение!
Та, на кого пречи това днес? Нима е лошо децата ни, учениците да имат по-ясна представа за общите ценности на едно нормално общество…!? Колкото до вярата, тя идва от вътре, не – отвън, ако има подходяща „нива”, ще има подходящо „зърно”, само че това се възпитава постепенно, а не се налага…!
