Мнения

Нашето небе е най-синьо, растенията мърдат отделни свои части

Бисерите, на които се смеем след ученическите или кандидат-студентските изпити може много скоро да секнат, обещават косвено от МОМН, декларирайки категоричните си намерения да променят изоснови източника им – учебниците и помагалата. Досега те бълваха безумия и откровени грешки. Ръководните фактори обаче обещават това да се промени съвсем скоро.

Разбира се учебниците не са основния проблем, но в доста случаи там могат да се намерят истински „шедьоври“.

Обещанията към момента са за изчистването на грешките и словесните каламбури, а досега това е направено за пето и шестокласниците. Другите трябва да почакат, тъй като първо трябва да бъде приет новия закон за училищното образование, след което да се променят и учебните програми.

Какво обаче намират в учебниците си българските ученици?

Намират такива неща, които трябва да бъдат обяснявани допълнително от учителите.

„Вече не сме учители, а преводачи. Налага ни се ред по ред да превеждаме казаното в учебниците, защото децата не го разбират. Ако пък е написано разбираемо, сигурно ще е пълно с фактологични грешки“, разказват учители и на началния, и на горния курс, цитирани от „Стандарт“. Те добавят, че в първите класове нещата са поносими, но след трети материалът рязко се усложнява. Написани са по сложен и несъвременен начи, смятат още те.

Проблемът е посочен – книгите се пишат не от учители, а от университетски преподаватели, които не са наясно с нивото на дете на девет години. Не се преценява нивото на обема информация, който може да се поеме, както границата на сложност на новите понятия.

Опитът да се стигне до децата посредством изказа обаче ражда умопомрачителни бисери. Като този, че в Рилските езера се оглежда „най-синьото небе – българското“. Подобни текстове вероятно са останали само в севернокорейските читанки! Още повече, че не става дума за БЕЛ, а за „Човек и природа“. Пак там се „люлее скалното море на дивната Родопи“.

Съкровища има само в музея, а гробниците са на открито, обобщават просветени автори. В четвърти учениците научават, че Климент, Наум и Ангеларий били „приети като дар от бога“, а за Левски учебникът казва, че се завърнал в България и започнал тайно да я обикаля. Някак между другото се уточнява, че целта на обикалянето му е да прави революционни комитети, пише още „Стандарт“.

Птиците летят, рибите плуват, а растенията мърдат отделни свои части„. Безспорен факт, който би могъл да бъде обяснен и по друг начин.

В раздела за етносите пък за поминъка на пътуващите цигани се разказва, че „дресирали мечки и маймунки“.

Без съмнение един от хитовете е този, че „прав е ъгъл, върху който, ако наложите триъгълника, съвпада“. Готварската сол в морската вода пък прави морето солено. Този е любим на министър Сергей Игнатов.

Дори и в точна наука като математиката се стига до крайности. Там вместо да се събират традиционните ябълки и круши, обстановката се „освежава“ с „колене“ на кокошки докато се стигне до определен брой.

Вместо да се търсят силните страни и интересите на гимназистите и да се развиват с подходящите знания и умения, тийнейджърите учат за „дискурси“ и „митологични архетипи“.

Всеки знае, че „Всеки акт, който е изключение спрямо традицията и е нарушение спрямо нейната системност според традиционния човек, е лишен от сакралността и свръхсмисъла, които би й придал митът„, но въпросът е дали подобна тема има място в който и да е учебник.

Проблеми има в учебниците и по химия, физика, история, география. Там проблемите са свързани с това, че се много често се учат остарели неща без никакво приложение в съвремието ни.