На 19 и 22 май предстои провеждането на Националното външно оценяване (НВО) след 7-ми клас, което по традиция приема формата на нещо като хуманитарна катастрофа. Идейният потенциал на Министерството на образованието и науката стигат дотам, че да бори катастрофата не при източниците ѝ, а като променя наредбите си. Това е като да бориш безработицата, стеснявайки понятието за „безработен“ – точно както прави националната статистика.
Така преди 2 години по скалата за оценяване, която не е твърда, а се намества спрямо резултатите на учениците ежегодно, “слаб 2” означаваше 18 т. на НВО, а през 2016 г. – 16 от 65 възможни точки, т.е. по-малко от 25% верни отговори. Въпреки това всяка трета оценка по математика беше двойка, както и всяка пета по български език и литература. Оценяването очерта и големите неравенства в отделните области, като в някои от тях слабите оценки по математика бяха около 50%, което направи кандидатстването след 7-ми клас невъзможно. Резултатите показаха годишен спад от 5 точки по математика и 4 по БЕЛ, а разликите между най-добре и най-зле представящите се области достигаха 14 точки.
Очевидно МОН трябваше да предприеме енергични действия, за да обърне тази отчайваща тенденция. Ето защо през септември 2016 г. бе приета нова наредба за оценяване, която разрешава този проблем радикално. Тази година за пръв път ще се проведе външно оценяване след 7-ми клас по нея, а това означава, че учениците няма да получават “качествени” оценки, а само “количествени”. Те няма да имат “слаб” или “отличен”, а само 15 или 50 точки, които ще използват, за да кандидатстват в гимназии.
В резултат МОН решава поне два илюзорни проблема на средното образование и успешно си заравя главата за всички истински. Първо, двойките изчезват и хората могат да спра да се вайкат, че огромна част от децата са си губили времето 7 години в училище, в чиито край не могат да се справят с елементарен тест.
Второто и по-важно постижение на новата наредба е, че всички ученици ще бъдат приети в гимназия след 7-ми клас, след който вече ще се получава диплома за основно образование, а не както беше досега – след 8-ми. Масовите двойки миналата година провалиха приема и учениците масово останаха в основните училища още една година, което обаче изправи редица гимназии пред фалит. В някоя разумна вселена това трябваше да доведе до преосмисляне на финансирането през делегираните бюджети, което в масовия случай кара училищата да се мъчат да запазят всеки ученик възможно най-дълго време вместо да му съобщят, че има сериозен проблем и да предприемат нещо по въпроса.
“Реформата” на средното образование обаче не цели това, а само да изглади статистиките от тежките поражения върху системата в последните 15-тина години. В следващите години вероятно МОН ще се похвали, че е намалило отпадането от училище като просто е позволило на всеки да премине през него без да усвои дори минимални знания и умения.
Новата роля на НВО има още един обезпокоителен аспект. Тя вероятно ще засили неравенството между най-добре и най-зле представящите се ученици, тъй като то вече не се използва, за да даде сигнал за състоянието образованието в цели училища и дори области, а само да пренасочи успешните ученици към оредяващата група на елитните гимназии. Точките от двете задължителни оценявания – по математика и БЕЛ – се удвояват при съставяне на бала за кандидатстване. Така те носят до 400 от общо 500 максимален брой точки и учениците, които не са се справили добре на него просто ще отидат в по-слаби училища, които на свой ред ще се постараят да ги задържат на всяка цена през следващите 5 години, за да могат да закърпват крехките си бюджети.
Теоретично, ученик може да бъде приет в гимназия след 7-ми клас с нито един верен отговор на двете задължителни (тук не става ясно в какво се изразява задължителността) външни оценявания – ако в училище са се смилили над него и са му написали оценка „среден“. Той би събрал зашеметяващия бал от 30 точки при 500 възможни (6%), да вземе диплома за основно и да продължи успешно в средното образование.
Така илюзията за действаща образователна система може да се поддържа спокойно до самия зрелостен изпит след 12-ти клас. А защо не и след това? Все пак на матурата се получава получава качествена оценка “среден” за изкарани едва 23% от точките, а дори най-престижният университет в България отчаяно приема в почти всички специалности с оценката от матурата без допълнителен изпит и пак не успява да запълни всички субсидирани от държавата места.
Източник: Ивайло Атанасов за baricada.org
