В опит да реши трудния проблем с намаляващите педагози в училище просветното министерство обмисля да разшири „бързата писта“ за учители.
Ведомството предвижда в края на тази или началото на следващата година да стартира национална програма, чрез която хора, които не са учители, но желаят да преподават, да могат да влязат в училище и да бъдат подкрепени в рамките на 1 г. да придобият педагогическа правоспособност. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев на парламентарен контрол.
В момента човек може да стане учител по няколко начина. Класическият е след 4- или 5-годишно следване в педагогическа специалност в университет, или пък след изкарване на педагогически профил в рамките на друга специалност (филология, география, химия и т.н.), което носи педагогическа правоспособност. В клас обаче може да преподават и хора, които са завършили друга специалност, но са придобили педагогическа правоспособност в допълнителен курс на обучение. (Така например работят учителите на „Заедно в час“, които не са учили педагогика, но придобиват допълнително педагогическа правоспособност в рамките на 1 г.). „В момента се работи по голям програмен проект, финансиран от ЕК, който дава основание за развитие на такава дейност“, загатна министърът.
По думите на Вълчев МОН обмисля да създаде и корпус от специално обучени учители, които да бъдат изпращани в райони с най-голям недостиг на педагози. Те трябва да са се съгласили предварително да бъдат насочени към определени училища – в които най-трудно се намират учители, където е най-неблагоприятно да се работи, където има най-голяма концентрация на проблемни деца и т.н., разбира се, срещу по-високо възнаграждение. Преди седмици министърът съобщи и че до края на годината трябва да бъде готова информационната система, в която всеки завършил млад педагог да се регистрира, посочвайки предмета, по който иска да преподава. В системата ще има данни и за напускащите училище педагози, т.е. от нея ще е видно в кой район от какъв тип специалисти има нужда.
Според Вълчев всички свободни учителски позиции, които по последни данни са около 1700, преди първия учебен ден ще бъдат заети. Някои позиции ще бъдат обезпечени с т. нар. неправоспособни учители – хора, които нямат учителска правоспособност, другаде ще се съчетават предмети или пък пенсионери ще останат да преподават една или няколко години след навършване на пенсионна възраст. С по-дългосрочните мерки МОН се надява да предотврати най-сериозната криза за кадри в системата, която се очаква след около 10 г.
