Институции

МОН стартира нови проекти за опознаването на историята чрез преживяване

МОН стартира две нови програми „България-образователни маршрути“ и „Неразказаните истории на българите“ за учениците от всички български училища в страната  и в чужбина да придобият знания от различни области чрез преживяване извън училището, в реална среда и пътувайки из България. 

Пресцентърът на министерството подготви интервю с г-жа Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, която даде подробности за тях.

 Г-жо Михалевска,  МОН предлага две нови Национални програми – „България-образователни маршрути“ и „Неразказаните истории на българите“. Какви са техните цели?

Националната програма „България-образователни маршрути“ има за цел да се даде възможност и да се създадат условия на учениците от всички български училища в страната  и в чужбина да могат да придобият знания от различни области чрез преживяване извън училището, в реална среда и пътувайки из България. Затова програмата не е за осигуряване на отдиха, тя е за предизвикателството чрез пътуването и промяната на мястото учениците да „придобият нов тласък на ума“ (Сенека).

Целта ни е чрез прилагане на разнообразни образователни маршрути, които включват обекти от различни тематични направления,  да получат трайно интегрирано знание и меки умения, които подобряват личностното им и когнитивно развитие. Заложени са посещения на обекти в пет тематични направления – история и археология; география и икономика; биология, биоразнообразие и екология; изкуства, архитектура и литература; етнография, фолклор и занаяти. Те сами ги избират и комбинират като „пъзел“ в съответствие със своите интереси, възможности, възрастта на децата, логистиката , която са осигурили  и други условия.

Освен посещение на обекти и забележителности програмата дава възможност и за провеждане на срещи с изявени личности по време на образователния маршрут. Задължително условие е да се осигури местен човек-екскурзовод, специалист от регионалния музей, галерия или обсерватория, от занаятчийската задруга или друг, който да може да остави следи в съзнанието и емоционалния свят на учениците от автентичен разказ или история от мястото, където са избрали да бъдат. Разбира се, училищата трябва да имат сключени договори с туроператорски фирми, както по подобни други програми с осигурени пътувания, но различното е, че този път училищата ще избират и предлагат образователните маршрути и ще искат подкрепа за логистика и транспорт, а не обратно. От друга страна, се надгражда и развива в друг контекст обучението по български език и литература, история на България и география на България, организирано в българските неделни училища в чужбина, като се предвижда и нашите деца зад граница да опознаят при посещения в България не само природните и историческите забележителности, но и съвременните българи  с техните постижения и стремежи. По вторият модул на програмата „Културните и научни институции като образователна среда“ са осигурени средства за т. нар. „изнесени“ уроци извън сградите на училищата  до един ден в музеи, галерии, библиотеки, обсерватории, научни институти, театри, концертни зали и др.

Втората програма – „Неразказаните истории на българите“ е в подкрепа на общностите ни зад граница в  контекста на „кирило – методиевската“ историческа линия на многовековното усилие на българите за образование, ценностно сплотяване, отваряне и развитие на българистиката.

Стремежът е да обединим родолюбивите усилия на ученици, учители, родители от българските държавни и неделни училища в чужбина, представители на местната общност, на лекторите по български език в чуждестранни университети и техните студенти-българисти за извършване на проучвания, изследвания с цел утвърждаване на българската национална идентичност и популяризиране на българския език, традиции и култура.

Общата цел и на двете нови програми, разбира се, е да направи чрез познанието и емоционалното преживяване  връзката с Родината по – осмислена, по- трайна и по – ценна за всеки един от участниците.

Предвижда се програмата „България-образователни маршрути“ да замени „Отново заедно“. Кои са новите моменти?

Бих определила като ключово съчетанието „образователни маршрути“ – не просто екскурзия, организиран отдих, проведен урок по определен учебен предмет извън училище. Всяко училище ще има възможност да направи свой туристически „пъзел“ от различни интегрирани познания, съобразен със спецификата на учениците, интересите им, познавателните цели и възможностите.

Ще предложим набор от около 100 познавателни обекта, които са разположени във всички  области на страната. Училищата ще имат възможността да ги комбинират в свои училищни маршрути, като  към тях могат да добавят и други обекти по свой избор, но непременно от няколко области на познанието. Защото, ако например учениците пътуват от София за Арбанаси, те трябва да могат да получат знание както за исторически места и събития, така и за етногарфията , за природните забележителности, за обекти, свързани с българската литература и изкуство в този район на страната.

При посещенията на място по избраните образователни маршрути се планира училищата да организират обучителни беседи, демонстрации, като привличат местни лица – екскурзоводи, планински водачи, местни клубове и читалища, представители на краеведчески дружества, на Българския туристически съюз, експерти от местни музеи, културни и обществени институции и организации.        Предвидили сме възможности за организиране с различна продължителност. Максималната е 5-дневен образователен маршрут с 4 нощувки, с поставени условия за минимален брой направления и обекти, които следва да бъдат включени.

Допустими разходи за сметка на програмата са за нощувки, храна, транспорт, застраховка; посещения на културно-исторически забележителности, музеи, занаятчийски работилници и др.; провеждане на различни образователни дейности, дискусии и образователни игри в различни научни области; провеждане на срещи и дейности с изявени личности, местни специалисти, които работят в посетения обект; такси от посетени обекти. Изпълнението на дейностите ще стартира след одобряване на програмата с Решение на Министерския съвет. До средата на месец ноември 2023 г. училищата ще може да организират образователните маршрути, отчитайки своите графици, планове, но естествено при спазване на нормативната уредба, регулираща организацията на дейностите в училищното образование, детските и ученическите пътувания и др.

Какви са основните дейности в програмата „Неразказаните истории на българите“?

Основните дейности са свързани с проучвателна и изследователска работа в чужбина – проучване и представяне на информация и свидетелства за родови истории, които са свързани със страната, в която живеят сега, факти и обстоятелства, свързани с достойни българи или факти и обстоятелства от миналото, свързани с българската история, приноса на достойни българи от съвремието, които са знакови за цивилизационното, културното, научното развитие на чуждите държави и на света. След одобряване на програмата желаещите да представят неразказани родови истории, свидетелства за българските следи в страната, в която живеят, ще могат да заявят участие чрез електронна платформа.  

Ще бъдат определени посланици на инициативата – дейци на образованието, културата, общественици – с принос и опит за утвърждаване и популяризиране на българското наследство, изтъкнати представители на българските общности в чужбина и в България, които с реализацията си допринасят за националното самочувствие и гордост, лица с доказан опит в изследователска дейност на историята, традициите и културата на българите в съответната страна и диаспора.  Те ще участват в реализацията на дейностите за определен район, страна чрез развиване и представяне на своя изследователска и проучвателна работа, осъществяване на връзка, споделяне на опит, консултиране и подкрепа.

Колко са учениците, които ще имат възможност да се включат в  програмата „Неразказаните истории на българите?

Две са държавните училища в чужбина – в Прага и в Братислава, а българските неделни училища са 389 в 43 държави. Малко над 38 000 са децата и учениците в тези училища.

В дейностите по програмата биха могли да се включат най-малките с проучване на родови корени, изготвяне на родословно дърво, участие в открити уроци, но и по-големите ученици – с проучвателна работа, организиране на виртуални екскурзоводски турове, писмени есета, презентации, блогове, видео филми.

В програмата могат да участват и чуждестранни студенти-българисти. Как тяхното включване би обогатило ефекта от нея?  

Очакван от нас резултат е осъществяване на по-тясна връзка между училищата ни в чужбина и преподавателите по български език в чуждестранни университети заедно с техните студенти-българисти – чрез знание за България, организиране на  подходящи форуми, срещи с ученици, родители и местната общност. Представителите на академичните среди ще обогатят резултатите с изследователска дейност в съответната страна и провеждане на  публични лекции с представители на местна научна общност и културни дейци.

Кой ще оценява проектите и къде ще се съхраняват тези открития, които имат значение за съхраняване на българската история и традиции?  

И преди изготвянето на проекта на програмата много от училищата ни зад граница събираха и представяха такива факти, което ни провокира да обединим, да привлечем лекторите по български език в чуждестранни университети и студентите им, експерти, които да оценят материалите, Научния архив на Българската академия на науките, за да създадем заедно своеобразно хранилище за знанието за България по света.

Планирали сме резултатите от проучвателната и изследователска работа да бъдат популяризирани чрез електронната платформа на българските неделни училища в чужбина, архива на БАН, музеи, Българската телеграфна агенция и други медийни партньори. Предстои да бъдат издадени в книжни издания или публикувани в периодични издания

В програмата е заложено изработване на специален знак „Неразказаните истории на българите“, осигуряване на награди за отличени продукти от изследователската дейност с доказан принос за на националната съкровищница на знанието за България в архивите.

Източник: МОН