„В страните, където е въведена дуалната система, се наблюдава най-ниската младежка безработица и броят на отпадналите ученици е най-малък. Вече работим за постепенното въвеждане на тази система в средното образование, с цел учениците да придобиват умения и компетенции, съобразени с изискванията на бизнеса в определена професия“.
Това заяви министърът на образованието и науката проф. д-р Анелия Клисарова пред Националния форум „Правителство-Бизнес“. Събитието се проведе в Националния дворец на културата по инициатива на министър-председателя Пламен Орешарски.
Според министър Клисарова успешното въвеждане на дуалното образование зависи изключително много от постоянната връзка между образованието и бизнеса. Работодателите могат да участват в разработването и актуализирането на учебните планове и на учебните програми за професионална подготовка и за националните изпитни програми, в осигуряването на необходимите работни места за провеждане на обучение чрез работа, в обучението на наставници и на учители по професионална подготовка по новите производствени технологии в съответния отрасъл, както и в разработването на план-приема в професионалните училища.
Целта ни е училището да обучава кадри, необходими за развитието на икономиката в страната и за икономиката на регионално ниво, както и учениците да имат необходимите компетенции, които бизнесът изисква за започване на работа, заяви проф. Клисарова. Според нея чрез тези мерки ще се намали както процентът на отпадналите от образователната система, така и младежката безработица.
Пилотното въвеждане на дуалната система се предвижда да започне в определени училища през учебната 2015/2016 година. Като първа крачка за ефективни средни специални технически кадри през 2014 година бе повишен единният разходен стандарт за учениците в професионалните гимназии. За въвеждането на дуалната система в средното образование са необходими и промени в Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), в Кодекса на труда (КТ) и в някои наредби, свързани с тях. Предложенията за промяна в ЗПОО вече са внесени в Народно събрание. За промените в КТ са водени разговори с министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов, съобщи проф. Клисарова.
Пред Министерството на образованието и науката стои и въпросът за усъвършенстване на системата на висшето образование и връзката му с реализацията на завършилите студенти на трудовия пазар. Ето защо МОН предвижда изграждане на ефективна връзка между висшите училища и бизнеса, залегнала в проекта за Стратегия за развитие на висшето образование. В тази посока се работи и чрез последното издание на рейтинговата система, където една от оценките е реализацията на пазара на труда, обясни министър Клисарова. Ще се работи за осигуряване на устойчива трудово заетост чрез:
- Увеличаване ролята на съветите на настоятелите към държавните висши училища, които включват и представители на работодателите, съсловните и браншовите организации
- Активно участие на работодатели при изготвяне на учебните планове и програми
- Подкрепа за дейността на кариерните центрове към висшите училища
- Ефективна връзка между средно образование – висше образование – бизнес.
Според проф. Клисарова необходимо е представители на бизнеса да участват и в кариерните центрове и в средното, и във висшето образование, които помагат за избор на професия. Във връзка с въпросите за инженерните специалности и липсата на кадри, тя припомни, че още тази година е повишен стандартът за издръжката на един студент в тези направления. Много важна съвместна работа ще имаме с вас по така наречения план-прием – да уточним какъв да бъде този прием, допълни министърът.
Новото издание на рейтинговата система, която беше представена в края на януари, ясно показва връзките между обучението и реализацията на труда. От данните става ясно, че има направления, в които се обучават „безработни“, тъй като има преразход на кадри и други направления, в които въпреки броя на студентите 2 има недостиг на кадри на пазара на труда.
В момента се работи по създаване на регламент за въвеждане на „държавна поръчка“ във всички професионални направления във висшето образование, особено за стратегически важните за развитието на икономиката на държавата. През 2014 г. е повишен стандартът за издръжка на един студент в инженерните специалности и в направление педагогика като мярка за увеличаване на приема на студенти в тях и балансиране на пазара на труда.
Развитието на ефективна икономика е невъзможно без развитие на наука и иновации, каза пред форума министър Клисарова. Тя съобщи, че за първи път България ще има Оперативна програма за образование и наука – ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, която предвижда:
- Инвестиции в размер на над 572 млн. евро за 7 години
- Комбинация между „меки“ и „твърди“ мерки
- Центрове за върхови постижения и центрове по компетентност
- Оптимизация на научната инфраструктура
- Програми за приложни изследвания, особено в Центровете за компетентност
- Подкрепа за изграждане на висок научен потенциал
- Координация с мерките на „Хоризонт 2020“ за включващо участие.
Министър Анелия Клисарова съобщи още, че МОН организира Национална конференция за лансиране на Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, която ще се проведе в София, от 18 до 19 февруари 2014 г.
Конференцията ще бъде открита от г-жа Мойра Гейгън-Куин, европейски комисар по въпросите на изследователската дейност и иновациите. Участие ще вземат европейски експерти, представители на отговорните дирекции на Европейската комисия, както и представители на страната в Програмния комитет на програмата. На електронната страница на Министерството на образованието и науката вече има информация за регистрация за участие в събитието от страна на университети, изследователски организации, малки и средни предприятия, неправителствени организации, държавни институции и др.
„Хоризонт 2020“ е рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации и ще играе съществена роля през следващите години. Програмата обещава да бъде кохерентна на всички равнища и да осигури подкрепа за учени, изследователи и иноватори във всички фази на процеса от фундаменталните за България изследвания до крайния продукт. Част от нейните приоритети са: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността, обществени предизвикателства. За мерките по приоритет „Водещи позиции в промишлеността“ в европейски мащаб за периода 2014 – 2020 година е предвидено финансиране, както следва:
- Водещи позиции при информационни и комуникационни технологии, нанотехнологии, биотехнологии, космически технологии – 13 милиарда 557 милиона евро;
- Привличане на частно финансиране и рисков капитал в сферата на научните изследвания и иновациите – 2 милиарда 842 милиона евро;
- Стимулиране на всики форми на иновации в малките и средните предприятия – 616 милиона евро.
Министърът на образованието и науката увери участниците във форума, че МОН е в готовност за оказване на логистична подкрепа на българските колективи, които ще участват с проекти в програмата. Искам да уточня, че няма да позволим проекти, спечелили финансиране от програмата и изискващи съфинансиране, да бъдат провалени, каза в заключение проф. Клисарова.
Източник: Пресцентър на МОН
