Мнения

МОН или „земеделието“…, това е въпросът…!?

Тези дни отново избухна скандал в образованието, този път заради съдържанието на учебник по История и цивилизация за пети клас, където е изваден пример на задача за попълване на „лични данни“ на Исус Христос…!!!

Става дума за каре в учебника, в което, трябва да се отбележи име, година на раждане, място на раждане и родители на Христос…!

Разбира се, предложението за тестова задача не е от най-прецизните, но пък има едно положително нещо и то е, че се дава информация и съответно се придобива информация, тоест има обмен на образование!

За какво собствено става дума!? Да, така поставена задачата е твърде екстравагантна, но не бива ли преди това, преди да обвиним и категорично да заклеймим, -да погледнем отвъд конкретната, рамковата визия и да пРогледнем в намерението, а то всъщност е твърде добро…!?

Защо все трябва да се взираме в детайла, да…, важен е и той, но детайлът не прави посланието, той може да го развали, но не го изгражда първоначално като мироглед. Религиозното обучение в училище е важно, то е важно дори и в тази си екзотична форма, защото просто е такова, каквото е, въпреки крайния реакционизъм от страна на определени части в обществото. Този тип обучение възпитава, преди да образова, а това е важно за бъдещото ни гражданско общество, за нашето утре въобще…!

Какво толкова е станало, че някой е написал някаква задача която макар и методически да не е изрядна, все пак цели възпитание и обучение, което е изключително съществено…!?

Децата трябва да знаят за Христос, за християнските ценности, за този тип мислене и морал. Това е важно за изграждането на специфични способности и специфичен мироглед. Никой не говори за налагане на определен тип вяра, който има различни религиозни убеждения, разбира се трябва да е свободен да ги следва така, както му повелява канонът, но онези, които са християни и се самоопределят като такива, трябва да имат възможност и шанс да изучават ценностната система на онова, което следват като пример за поведение и живот – Християнството.

Тази задача дава именно такива насоки, да…, за трети път подчертаваме, че е възможно подходът да не е най-добрият и най-точният, но все пак, посоката поне е вярна.

Иначе, наистина МОН не бива да бяга от отговорност за написването на учебниците, по който и да е предмет, както беше съобщено по новинарските емисии! Бягството не е решение на проблема и това е твърде добре известно на всички по веригата на контрола и отговорността!

Обяснението, че МОН не отговаряло за контрола по написването и издаването на един официален учебник е меко казано абсурдно! Ако МОН не отговаря за това, то кой носи отговорност за учебниците…, може би – Министерство на земеделието и храните…!?

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg