От следващия месец общините ще могат да кандидатстват за средства от МОН, с които да осъществят интеграция в училище на деца от малцинствата.
Предстои в сайта на министерството да бъдат публикувани условията по тази национална програма, обяви в Пловдив зам.-министърът на образованието Деница Сачева по време на посещението си на фестивала на учебно-тренировъчните фирми в панаира.
„Говорим за местни политики, с които кметовете да предлагат инициативи за работа с родители както на деца от уязвими групи, така и с широката общественост, работа с учители, финансиране на транспортни разходи и мерки, които те смятат за най-подходящи за тяхната община.
За нас ще бъде важно да видим първо, че има визия за съответната местна политика, и второ – че има резултат и децата да бъдат интегрирани“, обясни Сачева.
Тя уточни, че превозването на ученици от гетото е само техническата страна. По-важно е да се извършат всички други меки мерки – работа със семействата, подготовка на учители за работа в мултикултурна среда, работа и с други деца.
Ще се търсят и допирни точки на предложените от общините проекти с останалите програми на МОН, най-вече големите системни проекти в средното образование и детските градини. „Причината е, че в тях има възможност за допълнителни часове по български, за работа по интереси, за обмяна на опит и обучения на учители. Тоест националната програма за десегрегация финансира един вид разходи в подкрепа на общините, но колкото повече предложените проекти са свързани с останалите мерки на МОН, толкова по-голяма възможност ще има да получат средства.
Целта е да имаме краен резултат – да няма сегрегирани училища и това да се случва, без да има проблеми в общината, без напрежение и без да има някой, който се чувства застрашен“, подчерта Сачева.
Таванът на финансирането ще зависи от конкретните предложения, но общият размер на програмата е 1 млн. лева.
Националната програма за десегрегация е подсказана от срещи с кметове и разговори с Националното сдружение на общините. Най-масово те искат компоненти за работа с родители и осигуряване на транспорт. „Особено в по-малките населени места – села с основни училища, ключов фактор децата да продължат в по-големия град се явява на първо място транспортът, на второ -предразсъдъците на родителите.
Те са и от двете страни – не само в общността от по-големия град, но и в малцинствената група. Семействата се страхуват, че децата може да бъдат обиждани, мразени, че момичетата може да бъдат откраднати“, посочи Сачева.
На въпроса дали гилдията се е отказала от помощник-учител в клас, който говори майчиния език на децата от малцинствата, зам.-министърът отговори, че е дадена възможност за назначаване на образователни медиатори и в момента в страната има почти 200. „Темата за езика е изключително важна и комплексна. За да има пълна интеграция и децата да се чувстват успели и пълноценни в училище, на първо място е владеенето на български.
Тази година имаше възможност и за кандидатстване пред МОН за учебници на майчин език. Към момента нямаме особено голям интерес към наречията в ромската общност. За съжаление, имаме тежки проблеми – места, на които се говорят такива диалекти, които на практика са смесица между различни езици. Това не дава възможност на децата да напуснат гетото“, обясни Сачева.
