Мнения

Министърът: Първо са стратегиите, после законите!

„Търпя доста критики заради забавения закон за средното образование. Аз обаче смятам, че първо трябва да имаме стратегия и концепция, на която да се стъпи и нейните цели да бъдат преследвани от един закон“, смята министърът на образованието проф. Анелия Клисарова пред вестник „Аз Буки“.

„Ще кажете, България има стратегия за развитие на образованието. Има, тя е за периода 2008 – 2015 г. и все още се изпълнява. Само че 2015-а чука на вратата. Необходима е нова стратегия, която да обхване новите моменти, които ни налага общественото развитие – намалява броят на учениците, увеличава се броят на билингвите и т.н. Това не може да не окаже влияние върху системата, върху начина на преподаване. Едва след създаването на такава стратегия трябва да пристъпим към новия закон. В противен случай ще се  окаже, че вървим след събитията“, коментира още тя.

„Законът за образование е масов закон и той трябва да гарантира масовото образование. Това е заложено и в програмата „Равен достъп до качествено образование“. Убедена съм, ше дойде време, когато все по-рядко ще говорим за елитни и лоши училища, а все по-често – за нашите училища. Тогава ще можем да кажем, че системата е успяла“.

„Неслучайно обърнахме голямо внимание на стратегията за развитие на педагогическите кадри. Обществото я прие много добре, защото в основата й заложихме философията, че учителят е ключът за качественото образование. И най-модерната класна стая, с най-съвременните технологии е безполезна, ако го няма знаещия и можещия учител, на когото децата вярват. Затова учителската професия трябва да бъде регулирана. Учителят трябва да има възможност непрекъснато да повишава своята квалификация“.

„Не можем да говорим за качествено образование, ако децата не са на училище. Затова приехме стратегията за намаляване на дела на преждевременно напусналите училище. С нея са свързани и проектите за въвеждане на дуалното обучение – трупане на знания, овладяване на умения, работа в реална среда и получаване на възнаграждение – нещо изключително важно за хората с по-ограничени доходи“.