Мнения

Милена Дамянова: На училище се ходи за знания, не заради оценки

Стара Загора бе домакин на широк форум, на който бяха обсъдени последните допълнения в Проектозакона за предучилищното и училищното образование. Участие в него взеха депутатът Нели Калнева зам.-министърът на образованието Милена Дамянова, преподаватели от Тракийския университет, от училища и детски градини, както и синдикалисти, информира в. „Азбуки“.

На събитието бяха конкретизирани ключовите думи към философията на проектозакона – децентрализация, субсидираност, самоуправление, участие и прозрачност.

Обсъдена беше и съдбата на ресурсните центрова, които трябва да се преструктурират в следващите две години. За този период системата и общините ще се настроят към новите отговорности. Ще бъде направен анализ на образователните потребности на децата, за да не остане нито едно без грижа и без подкрепа.

Гарантира се реалното присъствие на ресурсните учители в училищата.

Моделът на новите центрове за подкрепа на личностното развитие се проиграва чрез проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на стойност 10 млн. лв. С тези средства в 84 училища ще бъдат назначени ресурсни учители и логопеди.

По същата програма на стойност около 10 млн. лв ще бъдат изградени общински центрове за кариерно ориентиране на учениците.

Какво се каза още по време на дискусията

„Новият закон най-накрая отваря вратите на училището за всяко дете. И това е големият му плюс. Но все още нямам отговор на въпроса – там, където няма ресурсни центрове, как ще се осигури ресурсната подкрепа за децата, които се нуждаят от такава?“, коментира Калоян Дамянов, директор на Ресурсния център в Стара Загора.

„Подкрепям децентрализацията на този вид услуга. Парите отиват в общината, а тя ще е ангажирана с проблема да предостави подкрепа на всяко нуждаещо се от нея дете. Вече говорим за приобщаващо образование, следователно мястото на дете е в училище. Но това е цялостен процес – от неговото осъзнаване до подкрепата, като не детето се приспособява към средата, а тя към неговите потребности. Това означава повече работни места за ресурсни учители и логопеди“, сподели на свой ред зам.-министър Милена Дамянова.

„Децата със СОП, които покриват стандартите за овладени знания, ще получават и количествени оценки. Помощник учител ще помага в клас, където има деца, нуждаещи се от подкрепа. Назначаването на ресурсните учители ще става на база брой необходими часове, а не на брой ученици със СОП“. добави Дамянова.

Тя припомни също така, че според Закона на Мошанов за народното просвещение от 1909 г., който е действал до 1948 г., у нас не е имало помощни училища, защото сме имали приобщаващо образование.

„С други думи, то не е ново за образователната ни система. Регионалният екип за личностна подкрепа ще консултира общината какви са възможностите за преобразуване на съответното помощно училище“, обобщи тя.

На въпроса как ще се гарантира присъствието на психолози в учебните заведения, Дамянова отговори:

„Проектозаконът е категоричен – в щата трябва да има психолог минимум на 250 деца. Неговото присъствие е задължително и в екипа за личностна подкрепа, който ще работи във всяко училище и детска градина. Но най-важното е, че законът вменява отговорности на всяко отделно ниво. Следователно директорът трябва да се замисли дали ще освободи първо психолога при едно съкращение“.

„От тази година действа мобилна група от психолози, които се намесват във всяка кризисна ситуация в цялата страна. Към момента нормативната уредба позволява директорът да назначи или психолог, или педагогически съветник. На немалко места са назначени колеги с по няколкодневни квалификации, но те не могат да бъдат равностойни на специалиста – психолог“, припомни още тя.

„Децата са в училище не заради оценките, а за да получат знания и компетентности. Убедена съм, че, ако в първите класове отпаднат количествените оценки ще се ограничи и явлението бележкарство. Децата ще учат не заради отличната оценка в бележника, а за да имат знанията и компетентностите. Условното преминаване в VІ клас с една слаба оценка е стъпка в посока ограничаване на броя на отпадащите ученици. И във връзка с това – трудно ли е или дори е невъзможно да се пише една тройка, само и само да се запази паралелката и училището?“, отговори Дамянова на мнение от залата, обявяващо се против това ученици да могат да минават в по-горен клас със слаби оценки.

„Нека дадем свобода на българския учител и той да избере най-доброто за постигане на по-високи резултати от учениците“, каза тя по повод на нововъведението – либерализация на пазара на учебници.

„Мандатността на директора предполага избори. Но кой ще избира директора? Ще му се пази ли мястото на учител? Ако едно училище върви и се развива добре – защо да бъде сменян директорът? Според мен по-добрият вариант е атестирането на директора. Ако той не се справя, има възможност да бъде освободен. Законопроектът предвижда новоназначеният директор да бъде подкрепян в началото от наставник“, сподели мнението си Дамянова.

Източник: „Азбуки“