се срещна и разговаря с осем личности, чиято мисия е да променят и улеснят ежедневието ни чрез технологиите, като пренаписват границите на възможното. Защо точно 8? За да ви разкажем чрез тях историята на Windows 8.1.
Проектът е озаглавен „Windows 8.1 – лично твой“, а идеята носи посланието за човека като фактор за промяна, като подправка, която придава вкус и индивидуален стил на технологиите, които ползваме всеки ден.
Днешната история „Мечтатели“ е на Илиян и Борислав.
Срещаме Илиян и Борислав в парка „Заимов“през един слънчев съботен следобед. Единият бута колело, другият вади „Старецът и морето“ от чантата си вместо визитна картичка. По нищо не им личи, че се занимават с нови технологии, а по-скоро имат вид на артисти в търсене на вдъхновение. Макар и да твърдят, че днес мечтаят по-малко, отколкото преди, зачервените им от четене очи и симпатичните спречквания помежду им казват друго. И двамата рисуват, харесват природата, рока и софийските барове с приглушена светлина, където могат да срещнат интересни непознати хора, готови да разговарят на всякакви теми. Не винаги са в пълно съгласие с действителността, но това не им пречи, защото работата им е да мечтаят.
Как започва историята на Phogoworld?
Борислав: Ние сме четирима приятели от Силистра. Познаваме се от повече от 15 години, още от гимназията. Преместихме се да учим в София, завършихме висше в СУ, ТУ и УАСГ и просто решихме да видим как се правят мобилни приложения за Windows. Phogoworld е наше хоби. (към Илиян) Само ти може би не си се занимавал много с програмиране (смее се).
Илиян: Изобщо не съм се занимавал нито с програмиране, нито с дизайн.
Борислав: Значи той не, но останалите трима определено сме се занимавали с програмиране. Това и работим – десктоп, уебсайтове и сега в свободното си време опитваме да видим какво са мобилните приложения.
Как протича работният процес между вас?
Илиян: Събираме се всички заедно. Всеки споделя някаква идея, разискваме я, казваме си мнението дали е добра или не. Ако е добра, започваме да работим по нея и да я разгръщаме.
Борислав: Всичко това се случва в абсолютно неформална обстановка – на плажа, на терасата, на бира навън или, ако на някого му хрумне нещо, се обажда и казва: „Абе, това не съм го виждал като приложение. Искаш ли да пробваме как ще стане?”. Търсим вдъхновение навсякъде, от всяко нещо, а най-вече от опита ни с технологиите и от нещата, които не намираме в ежедневието.
Електронен четец или хартиен носител – на кой формат сте привърженици?
Илиян: Аз съм по-старомоден. Предпочитам книгата.
Борислав: Аз също ще кажа хартиен носител.
Защо?
Борислав: Защото си е друго да хванеш, да разлистиш страниците, да видиш някоя размазана буква.
Илиян: Електронният четец изглежда много стерилно.
Борислав: Имаме четец вкъщи. Жена ми много харесва киндъла си. Аз също го използвам, чел съм на него доста неща. Удобен е, когато си на път, защото книгите са тежки и заемат място. Но ако трябва да избирам, определено съм за хартията.
А какво четете в момента?
Борислав: Аз съм на периоди. В момента чета „Старецът и морето” на Хемингуей, защото реших да видя по каква причина са му дали Нобелова награда.
Илиян: Аз чета „Ангели на самотата” на Кероуак.
Борислав: Което е доста по-отнесено от Хемингуей.
Илиян: Да, то е малко пó из облаците, по-мистично, но също е приятно.
Къде ще ви открием да се забавлявате най-често?
Илиян: Където се случи.
Борислав: Понякога се забавляваме заедно, понякога поотделно. Имаме много общи интереси.
Илиян: Често ходим по концерти на групи.
Борислав: Рок групи най-вече.
Кои са любимите ви групи?
Илиян: Anathema! A от гимназиалните години System of a Down.
Борислав: Тогава се събирахме по апартаменти, когато ги нямаше нашите. Слушахме много System of a Down, ню метъл, нашумели групи като Korn, Slipknot, Deftones. След като поотраснахме, открихме, че има и по-човешка и мелодична музика, включително и новите неща, които се появиха – инди-рок и алтернативен рок. Но това не означава, че не си харесваме още и старите.
Илиян: Аз харесвам и Zaz. Наскоро я гледахме на Spirit of Burgas. Въпреки че не слушам такава музика, много се забавлявах.
Борислав: Той слуша Zaz и Bring Me The Horizon, които са доста несъвместими. Едните крещят, другите пеят на френски (смее се). Всъщност ти не знаеш френски.
Илиян: Не, луд ли си!
Борислав: Аз също имам любими френски групи, без да знам езика. Просто харесвам самата музика.
България или чужбина – къде виждате бъдещето си?
Илиян: Тук си е по-добре – има по-малко конкуренция и е по-лесно.
Борислав: Откъде знаеш, че в България конкуренцията е по-малка?
Илиян: Пазарът е невероятно малък.
Борислав (към Илиян): В коя сфера?
Илиян: Във всички сфери.
Борислав: Не съм съгласен. Примерно, ако искаш да отвориш заведение за хранене, трудно ще стане.
Илиян: Е, то няма да стане лесно и в чужбина.
Борислав: Да, няма, но…
Много неща все още не са правени тук и може би точно във вашата област всичко тепърва предстои, всичко е в началото?
Борислав: Ако ме питаш защо учих информатика и програмиране, не мога да ти кажа. Не знам дали бих учил друго, ако можех да се върна назад. Пак бих избрал информатика, защото с програмиране и математика човек може да изкарва прехраната си в наши дни и в България. Макар че напоследък чувам, че има глад за програмисти, не знам защо е така.
Илиян: И то глад за качествени програмисти.
Борислав: Чувам, че нивото на кадрите, които излизат от университета, е спаднало значително.
Българските програмисти имат репутация на едни от най-добрите и търсени в света.
Борислав: Да, съгласен съм. Не мисля обаче, че проблемът е в университета, а по-скоро още от преди това. На хората, които влизат в университета, им липсва нещо в началото. Но да не забиваме в тази тема.
Бихте ли издържали дълго без интернет?
Борислав: О, да, всяко лято (смее се).
Илиян: Да, мога. В офиса, където работя, нямам интернет. Не го чувствам като проблем, даже ми е по-спокойно и по-приятно.
Борислав: Аз не мога без интернет, но не, за да кисна във Фейсбук, а чисто и просто заради усещането, че съм свързан със света. Ако нямам интернет, ще намеря какво да правя – ще чета книга, ще се разхождам някъде, ще прекарвам време със съпругата си по-качествено. Не че сега не е качествено, но го има този момент, в който всеки си гледа в мониторчето.
Илиян: Вечер като излизам с приятели, повечето цъкат, което е много гадно.
Борислав: Да, и аз съм го забелязал това.
По-необщителни ли ни правят новите технологии?
Борислав: Мисля, че ни правят по-креативни. Държиш социалната мрежа в ръцете си и мислиш какво да споделиш, какво да напишеш за себе си, как да се представиш по интересен начин, с какъв филтър да обработиш дадена снимка, така че да изглежда добре. Новите технологии развиват нещо в нас.
Илиян: Според мен ни предоставят прекалено много възможности и се губим, не ни остава време за нищо…
Борислав: Да, обаче избираш най-доброто, т.е. можеш да селектираш между многото възможности онази, която ти допада най-много.
Илиян: Да, но нямаш време.
Борислав: Да, нямаш време, но затова не си вкъщи и седиш на компютъра, а телефонът ти е в ръката. Следователно пестиш време, защото си мобилен и можеш да свършиш много неща едновременно. Но ние не сме такива, аз примерно не споделям снимки, освен когато ходя по концерти в чужбина. Тогава обичам да снимам.
В кой филм бихте живели?
Борислав: Не мога да кажа в кой филм бих живял. Днес ще ми хареса един филм и ще искам да съм в него, утре ще ми хареса друг. Всеки ден съм в различен филм. Харесвам лентите от 80-те и 90-те, в новите има твърде много технологии, много летящи хора. Обичам да има история…
Илиян: С по-малко ефекти и с повече диалози.
Коя е идеалната работа?
Илиян: Работата си е работата. Ако превърнеш хобито си в работа, то ще спре да ти е хоби. Ако ядеш всеки ден шоколад, ще ти писне.
Борислав: Не съм съгласен. Според мен работата трябва да ти доставя удоволствие.
Илиян: Тогава ти е по-леко, но продължава да си е работа. Трябва да има контраст – ако нямаш работа, няма да оценяваш свободното си време и обратното.
Борислав (към Илиян): Добре, ти обичаш да караш ски. Ако станеш ски инструктор и това ти носи пари, изобщо няма да го чувстваш като работа.
Илиян: Хмм, не съм съвсем сигурен, че ще е така.
Борислав: Защо?
Илиян: Защото влизаш в някаква рутина и превръщаш дългоочакваното в ежедневие. Така се губи удоволствието.
Къде си се представяте след десет години?
Илиян: Аз съм си мечтал много по въпроса, но доколко съм мислил по него, не знам.
Борислав: Аз също не знам. Преди три години не мислех, че ще съм женен, а сега съм не само женен, но и щастлив. Така че след 10 години, предполагам, че ще съм определено някъде със семейството и приятелите си, но като професия, с какво ще се занимавам – нямам представа. Като малки бяхме мечтатели, не че сега не сме такива, но сме по-умерени. Пак си мечтая за добро бъдеще, за световен мир, обаче, вместо с единия крак, съм стъпил и с двата здраво на земята и знам как се случват нещата.
Илиян: Аз може би си се представям във фотьойл, такъв един кожен, хубав, тежък…
Борислав: В тежък фотьойл? С пура?
Илиян: С една чаша тъмно уиски, ще слушам приятна музичка вечер на приглушена светлина. Деца, жена ще щъкат около мен и ще ми се радват.
Борислав: Може ли жена и деца да щъкат около тебе, а ти да лежиш?
Илиян: Идилия! Ще слушам музика, жената ще готви, децата ще си играят… пей сърце!
Борислав: Ей това е идеалистична мисъл (смее се)…
Илиян: Но едва ли е възможно (смее се).
Phogoworld са автор на Windows приложенията ginKs и Movie Marathon.
