През изминалата година в МОН имаше изключително сериозна концентрация на задачи по всички линии – предучилищно, училищно и висше образование, наука и новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (ОПНОИР). Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева при представянето на отчета за свършената работа във ведомството по време на мандата. Документът ще бъде изпратен на председателя на Народното събрание, премиера, президента и парламентарната Комисия по образование към НС.
Мандатът съвпадна с приемането и влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), чакан от десетилетие и засягащ система от десетки хиляди души и над милион деца. Навреме и с много обсъждания изготвихме държавните образователни стандарти, които спокойно може да наречем мини-закони за прилагането на ЗПУО. В началото на мандата бяха готови 3, сега имаме 15, обсъждат се оставащите 3, постоянно се обновяват стандартите за придобиване на квалификация. Старали сме се да представяме всички нови моменти през медиите на обществото, както и да ги обсъждаме с учителите максимално обстойно.
Проведохме обучения на 24 хиляди учители, които преподават в I и V клас, уточни Кунева. Изготвихме и утвърдихме учебните програми за първите класове, в които влиза реформата, намирайки подходящия баланс между патриотичното възпитание, гражданското образование и уменията на XXI век. Справихме се със ситуацията с учебниците и на 15 септември учениците в V клас имаха нови учебници по история, припомни министърът. По думите й кампанията срещу преписването на държавните зрелостни изпити е дала резултати и е добра основа за изграждането на справедливо общество, спазващо правилата.
Меглена Кунева посочи за правилен избор определянето на учителя като главен приоритет на министерството. Няма успешен образователен модел, в която и да е държава, където учителят да не е в центъра на вниманието на властите, каза министърът и допълни, че Учителският събор, събрал 12 хиляди души, е показал на обществото силата на учителското съсловие. За да имаме добра образователна система, трябва да върнем авторитета и да подобрим статута на българския преподавател в училище, каза тя. По думите й този ангажимент е проличал и през бюджета за 2017 година, в който е постигнато най-високото увеличение на учителските заплати. Като политик ще следя и ще настоявам този ангажимент да остане, заяви още Кунева.
Върнахме темата за професионалното образование. То е нужно на българската икономика и по това спор няма, каза вицепремиерът. Тя припомни, че концепцията за неговото развитие се обсъжда с бизнеса и професионалните гимназии в страната и е постигнато разбиране, че трябва да се търсят регионални и секторни подходи, които да се мултиплицират. Като такива успешни примери Кунева посочи Образователно-индустриалния борд в Пловдив с Икономическа зона Тракия и споразумението за професия „приложен програмист“ с ИТ индустрията.
По отношение на българите в чужбина, Меглена Кунева посочи, че министерството е провеждало системна политика за привличането им към българската образователна система и наука. Увеличихме почти тройно приема на студентите от българските общности в чужбина – от 400 на 1000, уточни тя.
Министърът напомни, че по време на мандата са се случили големи промени и в сферата на висшето образование. След подготвените от екипа на министър Танев Стратегия за висшето образование и промени в Закона за висшето образование създадохме допълнителна нормативна база, намалихме приема с 9 хиляди бройки, определихме 32 приоритетни направления и започнахме процеса на обвързване на финансирането с качеството на подготовката. Тези мерки вече дават резултат и все по-малко млади хора записват икономика, администрация и право и все повече педагогика, инженерни науки и ИТ, от които пазарът на труда има нужда.
В науката може да припомним приемането на Актуализираната стратегия за развитие на научните изследвания, в която за първи път е включен ясен план на индикативните инвестиции до 2020 г. С него се потвърждава ангажимента на правителството за повече инвестиции в научни изследвания и иновации до 1.5% от БВП. Картографирахме всички научни инфраструктури, възобновихме работата на Фонд „Научни изследвания“, одобрихме дългогодишна програма за полярни изследвания, с БАН разработихме програма за подпомагане на 200 млади учени, отчете още министърът.
По отношение на Оперативната програма Кунева посочи, че след получаването на акредитация през май, стартираха 15 важни операции на обща стойност близо 689 млн. лв., като най-важни са двете по ос 1 за изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност на обща стойност 350 млн. лева и проекта „Твоят час“ за 140 млн. лв. Започнаха и други важни проекти – ученически и студентски практики, студентски стипендии, подкрепа за докторанти и пост докторанти, квалификация на учители, системата за кариерно ориентиране в училище, подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение, образователна интеграция, ограмотяване на възрастни, отчете министърът.
Към момента по ОПНОИР са договорени 316 млн. лв. или 23.04% от общия бюджет на програмата. Създадохме условия, за да се превърне Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в ефективен инструмент за подкрепа на реформите в областта на образованието и науката.
Отчетът е публикуван в раздел „Стратегии и политики/Стратегически документи“ на сайта на МОН и може да го видите на следния линк:
http://mon.bg/?h=downloadFile&fileId=10795
Източник: МОН
