По проекта от ноември 2008 г. до края на юни 2009 г. подготвени обучители взеха над 600 свободни часа в 10 училища доброволци, които подаваха заявки чрез уникална онлайн платформа, изпращаща заявките по електронна поща и чрез SMS до 50 обучители. В рамките на проекта, за да се оцени въздействието на обучителния курс, агенция „Витоша рисърч” извърши две типологични изследвания сред учениците – преди започване на курса през октомври 2008 г. и в края през май 2009 г. В тях участваха средно по 350 ученика, около 60 % момчета и 40% момичета от три възрастови групи, разделени на приблизително равен брой участници – 10-13 г.; 14-15 г. и 16-18 г.
Участниците във второто изследване бяха подбрани от класове, които са взели по-голям брой часове от обучителния курс в сравнение със средното равнище. И двете изследвания дадоха приблизително еднакви резултати, които показват, че учениците от София стават изключително често свидетели на насилие в различна среда и чрез различни медии и немалък процент от тях лично участват в прояви на насилие било то като инициатори, или като потърпевши, но над 80 процента са свидетели на агресията.
Цитираните по-долу проценти са съответно от първото изследване през 2008 година и от второто изследване през 2009 година. През 2008 г. 75,6 на сто от анкетираните ученици, а през 2009 г. – 80,4 %, са били свидетели на прояви на насилие през последните 4 месеца в училище, между 73 (2008)и 75 на сто (2009) са виждали насилие на улицата, 59-63 % – в Интернет, 26-27 на сто – при мобилните комуникации и средно около 10-11 % – вкъщи. Докато на улицата децата стават свидетели на актове на агресия по-често по случайност (често са виждали насилие 27,4 %, а понякога – 47,3), то съотношението е обърнато при телевизията – 43,7 често и 32 % понякога. За училището като сцена на насилие разликата е по-малка: често са виждали насилие през последните 4 месеца 31,4 на сто, а понякога – 49 на сто от анкетираните (2009).
Между 35 (2008) и 38 процента (2009) от учениците признават, че са участвали в някаква проява на насилие в училище през последните 4 месеца, на улицата – между 28 и 30 %, в Интернет около 23 % и през мобилните комуникиции – 15 %. По-скоро като инициатори на насилието се самоопределят 17-18 на сто от учениците, а като потърпевши – 19 процента. Най-високо ниво на защитеност от насилие учениците чувстват вкъщи – 91,6 %, 72,5 на сто се чувстват защитени при мобилните комуникации, 68,9 % – в училище и 66,9 на сто – в Интернет. Но само половината от анкетираните се смятат защитени на улицата. (2009).
Сравнително малките разлики в основните резултати от двете изследвания показват:
1. Достоверността на данните за наблюдаване и участие в актове на насилие.
2. Необходимостта от по-дълго и систематично обучение на учениците, за да може да се постигне снижаване на нивата на агресивност сред тях чрез поведенчески промени. Голямата настъпила разлика, която двете изследвания засякоха, е в нивото на информираност за заплахите и насилието в Интернет.
Докато при първото изследване сред най-големите заплахи онлайн учениците сочеха компютърните вируси – 9,2 %, при второто изследване процентът спадна до 2,3. За сметка на това опасността от попадане на лоши и опасни хора в Интернет нараства от 0,4 % на 15,8 процента, което е 39,5 пъти повече. Популярните сред непълнолетните клипове с насилие в Интернет при първото изследване са признават за опасни само от 2,7 % от децата, докато при второто процентът вече е 12,5.
Изводът от сравнителния анализ на двете изследвания е, че интерактивното обучение, която обвързва реалното и виртуалното насилие, се приема добре от учениците и води до осъзнаване на редица от рисковете за деца онлайн. Но за да може разпознаването на опасностите и на различните форми на агресия да доведе и до поведенчески промени, очевидно е нужно по-систематична и дългосрочна педагогическа работа с учениците. Участниците в кръглага маса оцениха положително резултатите от досегашното обучение и обсъдиха възможностите не само за продължаване, но и за разширяване на обхвата на обучителната програма.
Бяха дадени редица конкретни предложения, които да урегулират административните процедури за въвеждането на обучението в повече училища. Асоциация „Родители” и Фондация ПИК информираха участниците, че програмата за обучение ще продължи още 3 години, считано от 1 септември 2009 г., като ще бъде разработен втори том на методическия наръчник, ползван от обучителите, който беше официално одобрен от МОН.
Материалът е от Safenet.bg
