В последните години стана порочна практика на прага на първия учебен ден да се търсят спешно учители. И докато в по-големите градове проблемът някак се оправя с наемане на вече пенсионирани кадри, то в по-малките населени места кризата се изостря.
А сред причините не можем да виним само ниските заплати. Кризата за педагози е само симптом на едно болно общество, което е взело Учителя „на мушка“ и МОН няма какво да направи.
След като на учителя се гледа като на „втора ръка“ човек, както от ученици, така и от родители, че дори и от институции, тогава как няма да има криза?…
Младите кадри, завършили педагогика, бързо се насочват към други, по-перспективни длъжности, а дори и да изберат да преподават, има куп трудности, които могат да ги откажат. Бумащината, разглезените деца и постоянното обновяване на учебните програми са сред топ причините. А и не може само да се „тръби“ за увеличението на учителските заплати, при положение, че то едва се усеща при високите цени.
Мерките на МОН за повече студенти с педагогика и повече преференции за млади учители явно никак не дават резултат.
Въпросът е, че бързо трябва да се вдигне престижа на тази професия, защото ако не – тогава горко ни като нация.