Училища

Колко ефективна е Рейтинговата система?

Рейтингите на университетите дават много полезна информация, но в тях има и редица парадокси, пише „Стандарт“ по повод назряващия скандал по темата с класацията на ВУЗ-овете и решението на един от тях да бъде изваден от мониторинга.

Някои от парадоксите се дължат на факта, че оценката на университетите е базирана на 77 критерия, но една част от тях действително са субективни. Рейтингите се правят не по университети, а по професионални направления, като най-голяма тежест имат акредитационната оценка, научните изследвания и реализацията на студентите.

Наред с това обаче има и данни, базирани на анкети сред студенти, преподаватели и представители на бизнеса.

Според председателя на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев, такива са около 40% от данните. Негови колеги дори смятат, че агенциите, които правят тези анкети, понякога манипулират резултатите от тях.

Не е ясно дали действително е така, но е факт, че според анкетите сред студентите университети, намиращи се на последни места в класацията, неочаквано се оказват с много висок престиж.

В други случаи вузове, които според Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) имат много висока програмна и институционална оценка, се намират на по-задни места в класацията от такива, които имат ниска оценка, но абсолвентите им започват работа с по-висока заплата.

Рейтинговата система не е дело на МОН, а на консорциум в който участват институт „Отворено общество“ и социологическа агенция. Тя не е точно копие на нито един от съществуващите по света модели. Индикаторите са разделени в 6 групи, които се срещат в различни рейтинги по света, но никъде не са комбинирани точно в този вид. Тя се обновява с всяко ново свое издание, като променя част от параметрите си и всъщност дава много полезна информация и възможност за сравняване на университетите по конкретни критерии.