Институции Учители

Кой ще връща в училище децата в риск

Една голяма цел на правителството – да върне децата в риск в училище, е на път да взриви мира между учителите и Министерството на образованието и науката (МОН).

Нова наредба, публикувана за обществено обсъждане, задължава директорите и преподавателите да следят ежедневно дали учениците посещават училище и да ги издирват по домовете, ако отсъстват без причина. Над 6000 учители написаха гневна петиция до МОН чиновниците да не подменят ролята на учителя, чието работно място е в училище.

„Отказваме всякакво съдействие в това отношение. Отхвърляме всички промени, които касаят опита да бъде подменено съдържанието на учителската професия. Категорично не сме съгласни със създаването на втори екип за превенция и сме готови да защитим мнението си по всякакъв начин, дори и по съдебен път“, пише в петицията. Преподавателите, които не приемат новите правила, са организирани в три големи затворени Фейсбук групи – „Учители за силно българско образование“, „Педагози“ и „Класни ръководители“. В тях членуват общо 28 хиляди учители. Учителите заявяват, че не са съгласни всеки ден да обикалят домовете на отсъстващи от училище деца, защото тяхното работно място е училището, а не на улицата и в къщите на хората, и настояват за електронни дневници и за служебни телефони, за да имат връзка с родителите. Те настояват и за правото на учителите да гонят деца от час. Основната част от исканията им са подкрепени и от двата синдиката – КТ „Подкрепа“ и КНСБ. Според синдикални лидери по места не може учителите да водят часове до обяд, а после да обхождат махалата, без да е ясно как им се гарантира сигурността. В нормалните държави това правели социални работници и медиатори, а не преподаватели. И в момента към директорите на детски градини и училища, които работят с деца в риск, има изградени екипи от преподаватели, социални работници и представители на НПО сектора, но те само два пъти в годината обхождат домовете на децата в риск – преди началото на учебната година и след първия срок. Според МОН обаче това не е достатъчно и наблюдението над тези деца трябва да е постоянно. А от реакциите на много учители накрая се оказва, че въпросът не е в „обикалянето“, а в парите – за тази работа да им се плаща допълнително. МОН пък е готово да се откаже от изискването за посещение по къщите всеки ден.

Размерът на проблема
В резултат на мерките по Механизма за връщане на децата в риск в училище, който действа вече две години, над 40 хиляди деца са върнати в образователната система. От тях повторно отпадналите са близо 2900. „Голямата ни цел е да няма четвърто поколение неграмотни“, коментира пред „Икономист“ просветният зам.-министър Деница Сачева. От МОН уточниха, че за тези две години са положили огромни усилия да издирят къде се намират децата, за които липсват данни в информационната система на министерството. Към днешна дата е установено, че 87 хил. деца са в чужбина, 40 хиляди са върнати в клас, а родителите на 13 хиляди деца категорично отказват те да посещават училище въпреки санкциите. Механизмът, по който се работи, е следният: в общините се получава информация от ГРАО и тя се засича със списъците на записаните в детските градини и училищата. Ако се установи, че има деца, които не са обхванати от образователната система, се прави проучване за семейството и при необходимост то се посещава от екипи, в които влизат учители, социални работници, полицаи. Основната тежест до момента по прилагане на механизма обаче бе изнесена от учителите.

1200 училища работят с деца в риск. От тях 940 нямат проблеми с прилагането на Механизма, защото са в по-малки общини и хората се познават. „Ако няма предварително изградено доверие между учители и родители, не е работа на учителя да издирва учениците. Той не може като полицай да звъни на вратата и да пита какво става във вашата къща, защото това не би допринесло за изграждане на партньорство и доверие“, коментираха пред „Икономист“ от неправителствената организация „Асоциация Родители“. Според тях с тази задача трябва да се заемат социалните работници, които да бъдат сезирани от учителите, че има проблем с отсъстващо дете в риск. Там, където има създадено такова доверие, нещата са по-лесни.
„100% от учениците ни са роми и целият колектив два пъти в месеца ходим в махалата, а там, където има проблеми, ежедневно обикаляме децата. Това го правим не откакто действа Механизмът, а от години“, коментира пред „Икономист“ Марияна Солунска, директор на училище „Неофит Рилски“ в Самоков. Тя допълни, че учителите получават съдействие от пасторите от евангелската общност, които им помагат децата да посещават училище. МОН е отпуснало 30 млн. лв. за училища на деца в риск и от тях се раздават допълнителни възнаграждения за тази работа. Училището в Самоков е получило 180 хил. лв., а учителите, които правят обходи, получават бонус към заплатите си именно от тези пари. Солунска смята, че обходите са дали резултат, тъй като са успели да върнат децата в клас. Имало обаче случаи на ученици, които отсъстват поради социални проблеми – липса на средства и облекло, а в някои семейства от малцинствата учениците се налага да работят или да гледат по-малки братя и сестри. В тези случаи учителите подпомагат родителите да кандидатстват по социални програми за помощи. „Ако с тази наредба се очаква, че всички училища, а не само тези с деца в риск, ще работят по този механизъм, на тях също трябва да бъдат подсигурени допълнителни пари“, смятат от „Асоциация Родители“. МОН обаче не предвижда такива средства, защото наредбата е насочена само за училищата с деца в риск.

Според Янка Такева, шеф на Синдиката на българските учители, за да е по-ясно за кои училища се отнасят правилата, е правилно да има карта на учебните заведения, в които се обучават деца в риск. И там, където районите са по-големи и хората не се познават, както е в столичния квартал „Факултета“ и други, трябва да има задължително назначени медиатори, които да са връзката между училището и ромските квартали. От МОН заявиха, че до момента са обучени 200 медиатори, но те са недостатъчни. От синдиката настояват и за регулярно допълнително възнаграждение на учителите, които работят с деца в риск и трябват да правят тези обходи, които са им извън служебните задължения. За същото настояват и учителите, подписали петицията. От МОН увериха, че пари за бонуси има. За миналата година са били отпуснали 30 млн. лв., а за тази те са 26 млн. лв. Освен това се поемат и разходите по обходите, защото в средищни училища, които обхващат няколко селища, се налага да се пътува с кола.

„Мисля, че няма да се стигне до протестни действия, защото преди началото на учебната година имаме отраслов съвет, на който ще изчистим недоразуменията, които предизвика тази нова наредба. Имаме и подкрепата на работодателските организации, така че смятам, че спорните текстове ще бъдат променени“, заяви Янка Такева.

Източник: iconomist.bg