Знам, че по тази тема се изписаха и изговориха куп неща.
За поредното почти последно място в света след обхванатите държави и категорично последно в Европа в международния тест PISA, който проучва функционалната грамотност и оценява степента, в която 15-годишните ученици са придобили ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в съвременното общество.
Искам да подчертая, че не поставям всички млади хора под общ знаменател. Има и такива, които искат да успеят в живота благодарение на знанията си.
Но тук става дума за масата. Или за средната статистика.
Казват, че образованието ни било изостанало и трябват реформи. И тези реформи били закъснели.
Има нещо сбъркано в мисленето. Образователната система да се настройва според желанията на учениците. Те били различно поколение, не можели да учат като техните родители, като техните баби и дядовци.
Според мен проблемът не е дали образованието е модерно.
Проблемът е в нежеланието да учиш. Защото не виждаш смисъл.
И никакви картинки, никакви електронни уроци и опростяване на учебната програма не могат да променят това.
Причината е, че през последните 30 години образованието у нас се обезцени. Всеки в училище трябва да бъде избутан да завърши, дори с цената на хиляди компромиси. Това е системата парите следват ученика. Във висшето образование е същото. Всеки, който иска, става студент и го избутват, за да завърши.
В същото време България е на първите места в Европа по тютюнопушене и употреба на алкохол и наркотици сред подрастващите. Защото у нас в култ е издигнато забавлението, а не образованието.
В студентски град не останаха библиотеки, но за сметка на това чалгатеките са на всяка крачка. Студентите по принцип са най-революционната част от хората. Не и у нас. Корупция, пенсионна реформа, болнични и какво ли още не… Къде са студентите да протестират, както е в много други страни като Франция, Гърция…
Чалга мисленето е промило мозъците и възпитава покорство.
Защото в държава, която се е сраснала с мафията, където водеща е сивата икономика, пари можеш да изкараш и не чрез труд, а заобикаляйки законите.
И доброто образование не гарантира солидна работа и висока заплата.
Ако преди беше важно да работиш за обществото, то днес сме пропити от разлагащ ни егоизъм. Издигнали сме в култ парите, спечелени независимо по какъв начин. И тук мечтата на повечето се изразява в думата „далавера“. Която знам от ученик, че е нещо лошо, но днес се смята за положително и му викат „предприемчивост“ – за благозвучие.
Основният проблем е подмяната на ценностите. Образованието вече не е сред тях.
Автор: Боян Бойчев
