Катина Клявкова е професионален медиатор, конфликтолог и миротворец със стотици успешни случаи. Тя е дългогодишен обучител, ментор и учредител на Център за медиация Ахая и мрежа от медиатори. С 20-годишен опит в училищна медиация. Автор е на книгата за медиацията: „В храма на медиацията – как е на практика“.
„Медиацията е един от инструментите за градивна реакция в ситуации с насилие, които са изрично посочени от МОН. Винаги, когато е приложена от добър медиатор и съзнателно потърсили я страни, тя дава добри резултати. Вече се чувстваме като отряд за бързо реагиране. Конфликтът вече се е развихрил до крайни предели и някой „случайно“ се сеща да ни се обади.. Интересното е, че този някой най-често е дете, младеж или близък до страните. А в една здрава образователна система би трябвало да бъде и директор, психолог, учител, социален работник, ученически съвет, родител,“ казва Катина Клявкова.
Снимка: личен архив
– Какво е мястото на медиацията в превенцията на насилие в училище, между деца и младежи?
Медиацията е един от инструментите за градивна реакция в ситуации с насилие, които са изрично посочени в утвърдения от МОН „Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование“ .
Например, в т. 3 от Приложение 2 на Механизма е казано, че не е препоръчително възпитателите в детската градина и училището да правят на своя глава срещи между двете деца, между които се е реализирало насилие. Правилно е в такъв случай да се приложи медиация с неутрален специалист и то, след създаване на необходимите условия и надлежно обучение на всички възпитатели в детската градина, училището или центъра за подкрепа.
Причината за тази норма е, че качествата и уменията за ефективно разрешаване на конфликти са рядко срещани, комплексни и деликатни – те не могат да се предполагат само поради преминат курс или дълъг педагогически опит. Чрез обучения по медиация и участие в реални медиации може да се осигури устойчива превенция на насилието.
– Кога медиацията дава резултати?
Винаги, когато е приложена от добър медиатор и съзнателно потърсили я страни, тя дава добри резултати. Ако бъде използвана в ранен етап на развитие на спора, още при самото му възникване, тя е мощна превенция. Ако към нея се пристъпи в разгара на конфликта, тя е най-добрият начин всички включени бъдат чути и да излязат от ситуацията с креативно win-win решение и чувство на удовлетворение, вместо на неудовлетворяващ компромис.
– Имате ли наблюдения върху това как учители използват способите на медиация в обучителния и възпитателен процес?
Да. Познавам учители и директори на учебни заведения, които са чудесни медиатори (извън своето училище, поради изискването за неутралност) и помирители или ментори (вътре в своето училище).
Важно е да се знае, че учителите могат да бъдат добри медиатори или да използват правилно медиационните техники само, когато са преминали през качествено обучение за медиатор. В противен случай те носят т.нар. „професионален уклон“ (деформация), поради който е много вероятно процедурата да бъде неуспешна, а също и спора да се изостри и задълбочи.
Например, един директор на учебно заведение може да е изкарал курс и сертификат за медиатор, да е добър и умен човек, който прокламира „откровения диалог“ и „партньорство“ като ценност в управлението си. Но същевременно това да са празни думи, ако в работата си той избягва ясното общуване, потулва спорните въпроси, вместо да съдейства за тяхното разрешаване; или ако не е развил емоционална интелигентност и не проявява инициатива да въведе и използва подходи като медиацията на практика – при налични конфликти в институцията, която ръководи.
Наблюденията ми показват, че когато са добре обучени, учителите и психолозите успяват да приложат със забележителен успех помирителните принципи на медиацията. Те развиват увереност да ги използват умело, не само в часовете в класната стая, а и в стаята за медиация и също така навън във всички случаи на неразбирателства с деца, колеги, родители.
– Има ли традиции в тази посока?
Да. Например силният миротворчески дух на директорите на няколко български училища и детски градини от Сливен (през 2016г), Ямбол, Варна и София ги поведе да се обучат за медиатори.
След това те въведоха за учениците си т.нар. медиация между връстници (peer mediation) и продължиха да обучават ежегодно целия си педагогически колектив и ученическите съвети. Имало е и училищни медиации, инициирани от напредничави кметове и директори на дирекции „Образование и култура“ (гр. Пирдоп, гр. Разлог).
Според данните от учебните заведения, които ползват услугите на нашия Център за медиация Ахая например, агресията и насилието в учебната им среда са спаднали драстично. Това е така, защото е налице правилната нагласа и сигурна, ясна и спокойна за всички процедура за навременно адерсиране на всяко едно неразбирателство. Достатъчно е директорът на институцията да въведе в нея този миротворчески подход с помощта на силен и качествен медиатор, а процедурата да бъде добре обяснена.
Има училища, които са развили т.нар. Медиаторен комитет, в който се включват всички обучени за медиатори участници в образователния процес – ученици, учители, психолози, родители. В него те разрешават заедно и навреме ежедневните комуникационни и емоционални разминавания, които възникават в училищната среда.
*В случай, че за някого са интересни приложението и нормативната регламентация на училищната медиация в Европа, ето един доклад от bg.parliament : https://mediationtea.com/mediation-what-is-this/school-mediation-peer-mediation/
– Какво е мястото на родителите в медиацията при превенция или преодоляване последствията от тормоз и насилие между ученици, между ученици и учители и т.н?
Родителите са партньори на учителите в образователния процес на децата.
Затова е необходимо помежду им информацията да тече постоянно, ясно и уважително. Когато този взаимообмен се подценява от някоя от страните в образователния процес, се създават конфликти от нищото. Едно малко недоразумение, останало неизяснено, може да се изкриви от емоции и да породи свръхнапрежение в учебния процес. Затова е по-добре да бъде изчистено по безопасен начин.
В медиацията родителите могат да бъдат инициатори, основни страни и подпомагащи участници. Родител или Родителски съвет могат да предлагат медиация и да подкрепят нейното осъществяване.
– Нужно ли е допълнително обучение на училищните психолози по медиация?
Да! Изключително важно е специализираното обучение на училищните психолози и на учителите. Голяма грешка е да се мисли, че те идват с готова нагласа и умения за емоционална интелигентност и справяне с конфликтни ситуации или, че ги научават от само-себе-си с опита. Всеки добър професионалист заслужава и търси подкрепа в това важно справяне, вместо то да бъде изисквано от него.
Допълнителното обучение дава спокойствие едновременно за всички – първо, че познават природата на спора и знаят как точно да постъпят в конкретна ситуация (точното отношение, думи и тон); второ, че имат на разположение неутрална, човечна и ефикасна процедура, на която могат да се доверят; и трето, че всички ще са по-склонни да участват в такъв диалог, вместо да сезират висшестоящи органи в неработещи формализирани процедури.
– Може ли и как самите ученици да бъдат медиатори?
Учениците могат да бъдат чудесни медиатори. Те се вдъхновяват много от интересния и конструктивен начин на общуване в медиацията.
Обикновено от ролята на миротворец са привлечени лидерите сред тях. Често обаче, се случва и ученици, проявили агресия или неудобна различност, да участват като страни в медиация и да открият в себе си таланта на медиатор. С будната си енергия те носят много от качествата на миротворец. А другите важни умения се рафинират именно с поемането на тази специфична роля. Ето в това свети червена лампичка за учителите, които искат да подкрепят учениците си да развиват качества като уважение към себе си и другия, отговорност и партньорство.
Децата и младежите в училище могат да бъдат обучени в т.нар. „медиация между връстници“ (peermediation). А след като са напълно дееспособни и завършат средното си образование, те могат да станат професионални медиатори, като изкарат Сертифициращо обучение и се акредитират към Единния регистър на медиаторите.
– Сътресенията в образователната система и в социалния живот промениха ли медиацията между деца, деца и възрастни?
Засили се спешната нужда от нея. Напоследък се шегуваме в екипа ни, че се чувстваме като отряд за бързо реагиране. Конфликтът вече се е развихрил до крайни предели и някой „случайно“ се сеща да ни се обади. Интересното е, че този някой най-често е дете, младеж или близък до страните. А в една здрава образователна система би трябвало да бъде и директор, психолог, учител, социален работник, ученически съвет, родител. Иска ми се също така, по-често да ни търсят преди „ножа да е опрял до кокала“.
– Какво бихте посъветвали учители и родители – как да реагират в случай на тормоз и насилие?
Ще споделя две насоки от голяма палитра.
1. Обучение. „Най-добре е да развиваме мирни умения в мирно време“ са казвали древните мъдреци. Инвестицията в специализирани обучения за себепознание и конструктивно общуване в трудни ситуации, е от съществено значение за правилна нагласа и реакция при насилие и тормоз. И забележете, не проформа и протапия, а обучения от хора, които доказано го могат за хора, които съзнателно го искат. Няма по-силен миротворец от този, който работи целенасочено върху себе си, своя вътрешен мир и уважителното си отношение към живота във всичките му форми.
2. Техники за ежедневна практика. Има безброй прости и полезни техники за вътрешно успокоение като дълбокото коремно дишане с броене до десет, ТЕС, йога-ахимса или т.нар. квадратно дишане. Има и такива, които помагат да погледнем ситуацията откъм по-голямата картина, за да поставим в общуването здравословни граници и да видим общите интереси, които свързват, вместо да противопоставят. Например задаване на емпатични въпроси („Какво почувства, когато удари? Защо искаш това, което казваш, че искаш – какво ще правиш с него, какво ще ти даде, каква твоя потребност искаш да задоволи? От какво се нуждаеш наистина в този момент?“) или Тоягата на говорещия (Древна традиция на северноамериканските индианци, според която никой в трудния разговор не може да прекъсва този, който държи Тоягата, докато той не се почувства чут и разбран. И след това, преди да приведат доводи в подкрепа на собствената си позиция, участниците опитват да изразят позицията на другия така, че той да остане удовлетворен, т.е. да аргументират позицията на опонента си.) и т.н.
