Много се изписа за връщането на отпадналите ученици в клас.
Зад внушителните статистики обаче стоят реални истории – всяка със своите спънки и успехи. В опит да разбере как на практика се връщат и задържат роми в клас вестник „Сега“ посети едно от добилите популярност училища, в които проблемът с осигуряване на ежедневно посещение на учениците в клас е особено остър. Историята е повече от показателна, защото от „черна овца“ гимназията се превръща в пример за подражание, а нейният директор получи приза „Директор на годината“ от Синдиката на българските учители. Как става трансформацията и какво видя в. „Сега“ във въпросната гимназия?
РАЗКРИТИЯТА НА ГОСПОДАРИТЕ
Професионалната гимназия по текстилни и кожени изделия „Димитър Данов“ в София се прочу след серия репортажи на „Господари на ефира“. През януари 2018 г. скритите камери показаха смайваща картина в школото, което иначе получава 500 хил. лв. бюджет от държавата – съвършено празни класни стаи, едва четирима ученици, дошли за редовни занятия, шевни машини, на които няма кой да работи, освен един младеж, който не е сигурен каква специалност изучава, и учител по физика, седящ сам-самичък и повдигащ тъжно рамене, задето няма на кого да преподава.
През октомври 2018 г. училището вече беше не празно, а полупразно, а броят на присъстващите ученици се беше увеличил драстично – от 2% (четирима) на 20% (43-ма). Но пак учителите бяха повече от учениците. Разкриха се и още смущаващи детайли – че извинителните медицински бележки на учениците не се пазят, че отсъствията не се отразяват реално и т.н. Стана ясно, че от последния випуск има един-единствен дипломиран зрелостник, както и че младеж, хванат в крачка от тв екипа, смята, че учи „кожена галантерилня“.
След фрапиращите кадри последва проверка от просветния министър Красимир Вълчев, който нареди до месец и половина да се дисциплинират всички ученици. Той обяви, че ще постави камери за лицево разпознаване и електронен дневник, с който да не могат да се укриват отсъствия. Дори намекна, че школото може да бъде затворено. Министърът призна, че в страната има още 200-300 такива училища. Впечатленията му от въпросното школо обаче не били точно такива, а някъде по средата. Преди началото на тази година Вълчев вече даде учебното заведение за пример, в който резултатите, макар и недостатъчни, са налице – делът на отсъстващите ученици бил намален от над 60% на 40%. Впоследствие посещаемостта отново е спаднала леко, но важното в случая е, че все пак се предприемат някакви действия, смята министърът.
РАЗКАЗЪТ НА ДИРЕКТОРКАТА
Според директора Валентина Димитрова картината в училището е доста по-различна от представеното. Пред „Сега“ тя разказа, че през 2014 г., когато е постъпила като учител в гимназията, там са били обявени едва 3 дневни паралелки с по 20 ученици (останалото е вечерна форма). „Нямаше никакъв ученически живот, много се депресирах“, спомня си тя. Две години по-късно тя става директор и започва, по думите й, постепенното възвръщане на славата му – днес в него няма вечерно обучение, дневните паралелки са увеличени на 13, а учениците са около 300. Рецептата й е: „труд и воля“, а зад резултатите според нея се крие ежедневна и упорита работа на терен, в случая – в столичния ромски квартал „Факултета“.
Да ходи във „Факултета“ за Димитрова е нещо обичайно. „Там всички ме познават и ме уважават, точно както едно време са се почитали попът, даскалът и кметът“. След като служители на РУО-то засекли няколко отписани ученици, поискали адресите им от Димитрова. Докато те кършели пръсти как да идат в квартала, директорката лично ги завела там. Местните първоначално не казвали къде са липсващите ученици, мислейки новодошлите за данъчни, но при появата на Димитрова младежите били открити за 15-ина минути, след което и записани отново в школото.
„Познавам всички ученици. Всеки ден знам кой го няма. Чакаме един ден и ако ученикът не се появи, отиваме на място – аз, класният и медиаторът. Без посещения не става“, казва Димитрова, която е приятелка във Фейсбук с учениците си, за да знае кой къде е. „Чудихме се веднъж къде е едно момиче, на 4-ия ден виждам във Фейсбук снимка от годеж. Поне разбрахме, че е здрава“, дава пример тя.
В гимназията работят по връщането на учениците доста преди просветното министерство да наложи механизма за обхват. „Всички учители ходим и обикаляме учениците ни. На добра воля. Никой не се оплаква и никой е потърсил възнаграждение по механизма“, казва тя. По него гимназията е получила 19 700 лв. в помощ на издирването, които е използвала не за увеличаване на заплатите на учителите, а за наемането на образователен медиатор и на психолог.
Според Димитрова ключова за набирането на ученици е кампанията по приема – при нея този процес тече целогодишно. Още след декември тя и екипът й тръгват из близките основни училища, каквото е например 75-о училище. Уговарят се с директорите, влизат в часа на класа и обясняват на малките ученици ползата от това да станат гимназисти. След това на свой терен организират Дни на отворените врати, на които канят работодатели и експерти по професионално обучение от регионалното управление на образованието. През май посещенията в близките училища се подновяват, вече и със срещи с родители, които най-вече трябва да бъдат убедени да не пречат на децата си да продължат своето образование.
Димитрова признава, че ежедневното мотивиране на учениците е трудна задача, включително и осигуряването на присъствието им от първия до последния час въпреки „клетвените декларации“, които иска от тях. „Някои идват първия час, след това отиват да закусват и пропускат целия 4-ти час. Други идват от третия час, когато вече са се наспали“, казва тя. „Пишем им отсъствия, няма как. Миналата година изключихме трима ученици по тази причина. Не можеха да стават сутрин за училище, работеха в строителството“, признава Димитрова. С цел да задържи повече ученици тя е завишила броя на отсъствията в правилника за дейността на училището, след които следва санкция. При 30 неизвинени отсъствия се пише забележка, при 50 – предупреждение за изключване, а при над 100 – изключване. В противен случай половината ученици ще се окажат изключени. Разбира се, спирането на детските надбавки при над 5 неизвинения отсъствия определено влияе на родителите.
Ранните бракове и нежеланието на родителите да пуснат децата си на училище според Димитрова са основните проблеми пред връщането и задържането на учениците от ромски произход в клас. Когато обаче усилия се положат, резултатите не закъсняват – директорката се гордее, че на последните матури 57% от учениците й са изкарали изпитите, докато през 2014 г. всички били скъсани. Самите ученици също виждат плодовете на обучението си – училището работи съвместно с обувна фирма, където възпитаниците й редовно ходят на практика, а след това могат да започнат и работа.
Напред-назад
В един учебен ден в средата на миналата седмица в училището се забелязват доста повече ученици от показаното по телевизията преди година. Проверка на „Сега“ между 9 и 10.30 часа обаче установи, че е доста трудно човек да се ориентира кога тече учебен час и кога не, защото през цялото време, т.е. от последните 15 минути на първия час до началото на третия, учениците влизаха и излизаха свободно от гимназията. Между 9 и 9.15 ч. например в училището пристигнаха 30-ина ученици, които на практика хванаха само края на първия час. След 9.20 ч., когато започна вторият час, до края му в 10.05 ч., движението на ученици навън и навътре към гимназията не секна, като през това време успяхме да преброим близо 60-ина ученици, които влязоха в училището и поне 30-ина, които го напуснаха. След втория час, когато започна голямото междучасие, се изсипа най-голяма тумба от над 30-40 младежи, част от които не се върнаха за третия час. На въпрос на „Сега“ колко е била посещаемостта през този ден директорката посочи, че е била около 80%.
ПОГЛЕД ОТВЪН
Шефът на Синдиката на българските учители Янка Такева коментира, че гимназията е една от най-тежките в София, тъй като в нея учат само деца от рисковите групи. „Директорката имаше много проблеми, докато намери най-подходящия начин да реорганизира учебния процес и да накара голяма част от момчетата от „Факултета“, някои от които вече са бащи, да посещават училище“, казва тя. По думите й Димитрова е въвела по-късен начален час за часовете – 9 ч., за да могат учениците да се наспиват (през тази година часовете започват в 8.30 ч. заради заниманията по интереси – б.р.). Директорката назначила много млади педагози, които имат истинско желание да се впуснат в предизвикателството на професията. Променена била организацията, така че преподавателите вече имат ежедневен поглед върху учениците, подобрена била и материално техническата база, която респектирала децата и ги направила по-отговорни. „Костваше й много работа, нерви, сълзи, стрес и страхове, но тя успя с нейния екип“, казва Такева. Според нея директорката заслужава много по-висока морална награда от тази, която СБУ й е дала – за най-добър социален партньор за 2018 г., в категория директор.
РЕЗУЛТАТИ
В резултат на взетите мерки в гимназията средното присъствие на ученици там през 2018/19 г. е измерено на 49.255%, съобщи шефът на РИО-София Ваня Кастрева. По думите й този процент е приемлив, тъй като се отнася за средната посещаемост през цялата година, освен това е съизмерим и с други подобни училища. За нея най-удовлетворяващите резултати са свързани с повишаване на успеха на учениците – ако през 2017 г. само един зрелостник е издържал матурата, през 2018 г. броят на изкаралите успешно изпитите се повишава до 6-ма (от 16 зрелостници), плюс още 4-ма, обучавани в самостоятелна форма (от 21 ученици в самостоятелно обучение). 11 младежи са получили и свидетелства за професионална квалификация. В училището вече има 6 групи за занимания по интереси, м.г. то е допуснато и до национален кръг на състезанието по професии в категория „Млади таланти в модата“. „Всичко това е знак, че гимназията отбелязва ръст – в комуникацията, мотивацията и отговорностите на учениците“, коментира Кастрева.
КЪДЕ Е ИСТИНАТА?
Истината, както винаги, е някъде по средата. Очевидно е, че не всички отсъствия в тази гимназия се пишат, за да се запази субсидията, която следва всеки ученик. Такава е срамната истина за още близо 300 училища у нас. Просветният министър е категоричен, че дисциплината трябва да се затегне и учениците дори да се изключват при превишаване на допустимите неизвинени отсъствия. Въпросът е обаче как точно се изпълнява това негово предписание. Училищният закон не задава максимален брой отсъствия по неуважителни причини. Едно от възможните решения е действително завишаване на броя на допустимите неизвинени отсъствия, както е направила Димитрова, защото все пак трябва да отчитаме реалността – във въпросните 300 училища тя няма общо с тази в елитните гимназии, за които учениците чакат на опашка. Другият ключ е повсеместен контрол какво стои срещу плащаните субсидии. Но и повсеместна подкрепа на онези учители и директори, които далеч от буквата на един или друг „механизъм“ приемат своята работа за мисия.
