Той е рядка птица в образованието. Мъж в една феминизирана система. На 28 г. при средна възраст на учителите 50 г.
Преподавател по една от дисциплините с дефицит на даскали, но пък в модерния STEM-профил – математика. И с толкова хъс за добрата промяна, че само след 2 г. в класната стая усилията му са забелязани. Георги Стоев е сред 20-те млади учители, които бяха наградени на старта на честванията на 24 май в церемония, с която всяка година по решение на Общинския съвет общината отличава всеотдайни педагози.
Учителят от СУ „Любен Каравелов” е всъщност дипломиран архитект, който прекрачил в даскалуването чрез програмата „Заедно в час”. Не е толкова странно, защото в семейството ми има традиции, споделя Георги Стоев. Майка му е учителка, баща му преподавал, баби и дядовци са били даскали. Още като дете Георги разлиствал контролни с майка си и й помагал да смята точките от тестовете на учениците. Но още не знаел, че ще дойде и неговият ред да преподава и изпитва.
Докато пишех дипломната си работа по архитектура, София ми дойде в повече, разказва Георги. Зарязал лудостта на големия град и се върнал у дома – в крумовградското село Странджево. Там се оказал с много свободно време, помогнал в семейното стопанство. Точно в този момент в местното училище потрябвал възпитател и поканили младия висшист. Влязъл в занималнята на 5. и 6. клас, за да помогне на децата да се справят с математиката и английския. И му допаднало.
„Внимавай да не ти хареса твърде много”, предупреждавали го колеги. Но вече било късно. Учителка постнала на стената му информация за програмата „Заедно в час”. И той избрал учителстването пред алтернативата да замине като доброволец в Африка, Европа или в Етиопия, където да приложи знанията си на архитект в градеж на жилища за бежанци. Реших да остана в България и да правя нещо, което харесвам, казва Георги.
Но се оказало не толкова лесно да влезе в клас – едва 6% от кандидатите по програма „Заедно в час” преминават тежкия подбор. При първия опит Георги не бил сред тях. Последният тур се случил ден след като излязъл от болница. Предния пък преминал с интервю по телефона, вързан за системи. А когато се наложило да направи онлайн тест, разбрал, че в отделението няма интернет. Решил проблема, като слязъл със служебен асансьор на долния етаж при родилките.
В онзи момент още не бях готов, но мина едно лято и на следващата година бях сигурен, че ще успея, връща лентата учителят. Вече 2 г. преподава под тепетата, като придобил и педагогическа правоспособност във Великотърновския университет.
Споменът за първия ден в клас го връща на село. Там семействата са с нисък социален статус, от малцинствата. Сред тях бях като извънземно, усмихва се Георги. Но още на втория ден успял да ги спечели. „Готиното на математиката е, че сама за себе си е трудна, но живот й дават другите предмети”, казва учителят. Прави тези връзки с текстови задачи или като вкарва уравненията в истории.
Един час на Георги Стоев не започва с „Клас стани!”. А с вицове или игра кой знае най-много столици. Той е силен в това и обикновено побеждава. Но истинската цел е децата да се отпуснат. Понякога ги заговоря за нещо преживяно. Най-странно им било в началото, че нарича учениците си от 5. до 8. клас „мили хора” и „колеги”.
Това, че е млад, помага – скъсява дистанцията. Но и пречи – някои ученици не го считат за достатъчно голям авторитет. Към една година отнело да намери къде е границата – да е приятел с тийнейджърите, но и да не страда дисциплината.
3 неща, които трябва да се променят
Като ученик не съм си давал сметка за много неща, осъзнава Георги сега, когато е от другата страна. Понякога се пита как е научил нещо, за да го предаде по същия начин на своя клас. Ученическите спомени обаче бледнеят. Минават през школото в Маджарово – второто най-малко градче след Мелник, после през немска паралелка в езиковата гимназия в Хасково. Повече от 5-6 г. не съм се задържал на едно място, усмихва се учителят, чийто път прекосил и столицата – в университета по архитектура.
Днес училището до голяма степен е като преди, за добро или лошо, казва Георги. От една страна, одобрява да се спазва традицията. От друга, все още се изискват неща, които според него не са адекватни и не помагат на децата в ежедневието. Не трябва да ги фокусираме върху числата и сметките, а върху решаването на проблеми, вярва той. Ако зависеше от него, би променил три неща.
Първо, националното външно оценяване в 7. клас – защото учениците трябва да се учат как да трупат знания и да ги прилагат, а не как да преодолеят матрицата на стандартизиран тест.
Второ, класната стая трябва да се трансформира – с неформални кътове, работа в по-малки групи, диференцирани задачи, малко Монтесори педагогика и много повече неформално общуване. „Не децата да седят по чиновете и да скачат на крака, когато влезе учителят. Това е било във времето на индустриалната революция, когато сме ги готвели за поточната линия”, казва учителят. Отпадането на тези канони обаче води до друг проблем – дисциплината.
Затова – трето: децата трябва да се научат да бъдат по-свободни. „Виждам, че те са свикнали да работят само по заповед и срещата им с мен се превръща в културен шок, споделя младият учител. Искам да знаят как да работят за себе си, а не защото господинът казва”. Щастлив е, че в СУ „Любен Каравелов” получава подкрепа. „Това беше най-голямата ми изненада. Чувал съм какво ли не за учителите. Тук видях хора, които не само не са потънали в коловоза, а горят в това, което правят. Всяко междучасие обсъждат помежду си проекти, по които работят”, казва Георги Стоев.
