16 септември мина, уредбите, червените пътеки и цветята са прибрани заедно с бутафорните ключове на знанието, които символично приемат първолаците.
Часовете вече не са намалени. Кой каквото има да постне във Фейсбук, вече го е сложил. След празненствата за старта на учебната година ето разбора на един учител по история – млад, но и с 15 г. даскалски опит зад гърба си.
––––––––––
Как да разберем по първия учебен ден, че едно училище е добро?Много лесно:
1. На първия учебен ден директорът говори кратко, с грижа за децата и разбиране към родителите, без да ползва тъпи клишета. Ако успее да просълзи от умиление някоя и друга майка или още по-добре – татко, е добър в управлението на чуждите емоции. Което най-вероятно значи, че е добър в създаването на екип. Ако екипът е добър, и училището е добро.
2. На първия учебен ден „програмата“ е обърната към вълнението на децата и радостта на родителите, а не към официалните гости, протяжните ритуали и изкуствената помпозност. Денят е празник, а празникът е ден, в който не би трябвало да има напрежение. (Напрежението обикновено идва от невъзможността на директора да се справи с динамиката на учителския екип, т.е. виж т. 1.)
3. На първия учебен ден учителите имат настроение и това им личи. Киселяците, които айролват при всеки поздрав от деца или родители, са такива, защото са изморени априорно от живота и от професията. Сигурно си имат причини, но ако преобладават в едно училище, то училището е кофти. (Ако учителите не са мотивирани, виж т. 1.)
Сега оставям на вас да прецените какво видяхте, когато изпратихте детето си на училище.
Автор: Емил Джасим
