Как да оцелеем всички заедно у дома в карантина, без да се изпокараме? Може ли да е шанс да преоткрием отношения? Как да наваксаме това, което сме пропуснали като родители?
Психолозите от Асоциация „Родители“ създадоха Наръчник за оцеляване с ученици в карантина, който представлява и примерна програма – за 10 дни или 10 фази.
Може да направите и своя. Ето опорните точки, които те препоръчват.
1. Арестувайте пижамите!
Първоначалната еуфория, че може цял ден цялото семейство да се разхожда по бельо в работно време, отминава. Ако останем в този режим, рискуваме да се вкиснем много бързо - и ние, и децата. Разумен и балансиран дневен режим му е майката! Обсъдете с децата как и за какво ще ползвате времето. Предвидете време за учене, домакински занимания, физическа активност, забавление. Напишете дневното разписание на голям лист и през следващите дни се постарайте да се придържате към него. Предвидимостта и ритъмът помагат на малки и големи да се справят със стреса, на който всички сме подложени тези дни.
2. Харесвам те!
Цял ден с децата вкъщи, че и дни наред ограничени забавления, занимания и контакти, може да е силно изнервящо преживяване за всички.
Да си поставим за цел да открием нещата, които ни харесват, и да си ги кажем -това ще подобри настроението на всички вкъщи. Наблюдавайте децата си и се опитвайте да откриете неща, които харесвате как правят във всяка от областите – учебна работа, домакински задължения, отношения с другите. Щом забележите поведение, което одобрявате, кажете веднага на детето. За ден се опитайте да не забелязвате негативните прояви, а само позитивните. Вероятността на следващия ден детето да се старае да прави това, за което сте го похвалили, е много голяма.
3. Слушам!
Ама не „слушам и изпълнявам“, а „слушам, защото ми е важно да разбера как се чувстваш“. Всички набират страхове, разочарования, напрежение, надежди и имат нужда да им дадат отдушник. Намерете време да поговорите с всяко от децата си как се чувства в новата обстановка. Не го прекъсвайте, не го укорявайте, ако намирате чувствата му за странни, необясними или дразнещи. Дайте му възможност да ви разкаже – често споделянето сваля повече напрежението от съветите или порицанието. Вие също можете да разкажете на децата си как се чувствате. Така и те ще споделят по-смело.
4. Животът продължава!
Седмица или две затворен живот може да ни накара да мислим, че светът свършва и нищо радостно не ни чака.
Планирането на новата седмица и мечти в по-дългосрочен план могат да ни отворят нови хоризонти. Заедно с децата помислете какви общи занимания можете да си организирате в настоящата ситуация, с какви хора да се свържете, какво да промените у дома. Набележете време за това, за да не остане само на приказки. Помечтайте и какво ще направите след падането на ограниченията, това помага да погледнете отвъд настоящия момент.
5. Да се поизпотим!
Колкото и да сме включили в дневния си режим физическа активност, сигурно не е достатъчна в ограниченото пространство на дома. Да изкараме бесовете с повечко упражнения!
Каквото и да правите, нека е с повече движение - вадете чиниите от шкафа с три клякания и три подскока, подавайте салфетка с лява ръка през дясно рамо, вдигайте хартийка от пода с опънати колене. Колкото може, по-натоварващи движения!
6. Научи ме!
Много онлайн живот има тези дни – то не са училищни занимания, то не са чатове, групи, мрежи…
Може да останете изненадани колко много знаят вашите деца в света на новите технологии. Време е да ви научат на туй-онуй – муцунки, ушички, гифтчета. Важното е да ви покажат и да се почувстват горди от това, че са ви научили на нещо ново.
Така ще са и по-склонни, когато вие решите да им говорите как да са в безопасност онлайн. Повече за рисковете – в safenet.bg.
7. Смяна на шапките!
Добре сте влезли в домашните роли. Сега за ден ги разменете - бащите да заемат мястото на майките, сестрите – на братята, родителите - на децата.
Е, ще трябва лично да отговаряте на имейлите на шефа, но по отношение на взаимоотношенията има какво да научите.
Нека накрая всеки разкаже какво е почувствал и преживял.
8. Време за мен!
Няма как в тези дни да не дойде момент, в който да се почувствате като вулкан пред изригване. Не се обвинявайте и не се притеснявайте да си го признаете! Обявете, че имате нужда от глътка въздух за себе си, загърбете всичко и направете това, което ще ви помогне да се почувствате по-добре. Без да нарушавате правилата. Обиколка на квартала с колата и любимата музика на макс, лудешки танц на затворена врата, разговор с приятел. Когато се върнете, всички ще са по-добре.
9. Мила бабо, мили дядо!
Не забравяме, че възрастните хора са най-уязвими на вируса и затова ги пазим от физически контакти. Това обаче не значи, че те нямат нужда да ви виждат и чуват колкото може по-често, без съмнение ежедневно. „Какво правиш, бабе?“ е начин да сме близо до тях. Ако обаче им направим специална изненада, която в този момент да им покаже, че мислим за тях, това ще ги направи неизмеримо щастливи. А и нас също. Специални рисунки от децата, колаж от стари снимки, паралелно правене на кекс в кухнята на баба и кухнята на мама – всяко нещо би вдъхновило и подкрепило.
10. Благодаря!
След дълго време, прекарано заедно, със сигурност ще има за какво да си благодарите един на друг. Благодарността е пречистващо и градивно чувство. Намерете време и начин всеки да каже за какво е благодарен на всеки член от семейството. Можете да си оставите кратки послания под възглавниците. Може да го залепите на хладилника. Вие си знаете. Важно е всеки да го изрази.
И не забравяйте да благодарите на учителите, които през това време бяха с вас, съветват от Асоциация „Родители“.
