Северните ни съседи напоследък са пример за подражание в която област се сетите. Последният, който ги цитира беше синдикалният лидер Янка Такева.
Защо Румъния няма образователните проблеми на нашата страна? Да започнем от заплатите – те са в основата на всяка положителна тенденция, ако се развиват положително, разбира се. В началото на този месец стана известно, че Долната камара на парламента в Румъния е одобрила законопроект за заплатите в публичния сектор, според който от началото на 2018 година възнагражденията се вдигат с 25%. Направи го, въпреки критиките на Европейската комисия и Международния валутен фонд. Според този законопроект, при учителите ще се въвежда поетапно увеличение до 2022 година. За младите специалисти то ще стигне до 3200 леи (от 1962) или от около 430 евро в момента до малко над 700 евро. За сравнение, според последното представително проучване на образователната мрежа „Евридика“, за периода 2014/2015 г., средната годишна заплата на българските им колеги е 9720 лв., което, разхвърлено по месеци, идва горе-долу колкото стартовата заплата на млад румънски педагог в момента.
Структурата на образователната система в Румъния не се отличава драстично от нашата. Кое ни е общото – и там детето може да тръгне на детска градина на три години, и там има проблем с намирането на свободни места в големите градове. Но румънците например са малко по-гъвкави в работното време, което позволява детето да бъде оставено регламентирано до обяд, до три часа следобед или до 18 часа. Това са опции, с които българският родител не разполага в общинските детски градини, но значително повишава заинтересоваността към този вид организирано отглеждане на децата. Подробност е и че групите им не надвишават 10-15 деца, което е все още мечта за нашите. Оттам-нататък, след задължителната предучилищна група (известна като подготвителна), децата влизат в системата на началното образование. Задължително е като у нас и има един лек нюанс при избора на училище – няма избор. Децата автоматично постъпват в най-близкото училище, по местоживеене. Както разбирате, в това отношение има известна автоматизация. По-амбициозните родители могат да се възползват от частните училища, в които са обхванати 2 % от румънските деца. В Румъния, още в начален курс, при слаби резултати, годината се повтаря. Въпреки сериозната система за работа с изоставащите, които компенсират незнанието си с допълнителни часове и полагат изпит през лятото. Изучават се до 15 задължителни предмета и 5 факултативни. Часът по религия е задължителен в тази степен. В районите, в които етническите малцинства надвишават 10 % от населението, се изучава и съответния майчин език. Няма външно оценяване в тази степен и никой не издава документ на румънчето за завършено начално образование – нещото, с което ние се гордеем и изтъкваме като голямо предимство. След завършване на четвърти клас учениците влизат в гимназиалната степен, която продължава до осми клас. В края на 8-ми клас (на възраст 14 или 15 г.) във всички училища се полага Национален тест, от всички ученици. Той може да бъде взет само веднъж, през юни, няма поправителна сесия. Предметите, по които се държат изпити са румънски език и литература и математика, география или история, в зависимост от избора на кандидата (и допълнително майчин език за етническите малцинствени училища или класове и за деца билингви). За преминаване към следваща степен е необходима минимум оценка 5 за всички или три от четири изпита (системата на оценяване в тази степен е десетобална).
Следва лицеят – четири или пет степени, съответно до 9 или 12-13 клас. Има опция за професионално образование, което може да продължи гимназиалното или да го замени. Всеки тип средно училище предлага профилиране по дадена програма. Освен научния профил, който осигурява базова подготовка за тези, които ще продължат образованието си във висши учебни заведения има и практически програми, които дават технически познания и умения. Съществува например и педагогическа програма, която дава възможност на завършилите я да работят като възпитатели в детските градини. Така се покрива дефицитът на специалисти в тази професия, а с децата работят млади хора. Учениците, които завършват колеж или лицей, държат в общия случай 2 устни изпита и 4 писмени. Изпитите се полагат в разстояние на седмица, в края на юни. За да вземе степен бакалавър, завършващият трябва да е получил не по-малко от 6 като средна оценка от всички изпити (по десетобалната система). Висшето образование е организирано в четири степени – бакалавър – 3 години; магистър 2 години; докторант – най-малко три години; следдипломно образование. Приемът е на база документи, въпреки че някои университети има и приемен изпит.
Проблем с преждевременното напускане на училище имат и съседите. И те имат Стратегия, според която до 2020 година процентът на отпадналите от системата деца от 19 трябва да бъде снижен на 11 %. За да насърчат отпадналите съседите стартираха програма „Втори шанс“, която дава възможност да бъде завършено основно образование от тези, които са напуснали преждевременно системата. Съществуват и програми за социална подкрепа, които се финансират от държавния бюджет.
От 3% от БВП за образование, показател, по който Румъния само преди две години беше на опашката, дори ние я изпреварвахме с нашите 3,5 %. сега се придвижва до средното европейско ниво. В Закона за образованието на страната са посочени 6% като постижима цел за общото образование и 1% за развитие на науката. Любопитна подробност е, че според доклад на „България 2030“ публичният разход за образование у нас към 2016 г. е 3,8%, което е малко под средното за ЕС, но резултатите са значително по-слаби от средните за общността.
Защо Румъния успява, а ние не? Защото образователната им система функционира ефективно (както и правосъдната и всички останали всъщност) за разлика от нашата, която е само един от многото примери за наливане на бюджетни средства в бездънна яма.
Източник: news.bg
