Случаите на тормоз в училище в Япония стават все повече. Расте и броят на самоубийства на тероризирани от съучениците си деца, съобщи БНТ. През август 2016 г. 13-годишната Рима се хвърля под движещ се влак на гара Китатокива. Това се случвa на втория ден от новата учебна година, в която Рима е трябвало да бъде осми клас. Тормозът от страна на съучениците й обаче започва година по-рано.
Според бащата, учителите са неглижирали проблема и са го приемали като незначителна разправия между децата. Защо Рима е била обект на подигравки и вербална агресия обаче така и не става ясно. Нейни познати твърдят, че една от възможните причини е увлечението на Рима по традиционните японски танци. Статистиката е повече от тревожна – за периода април 2015 – април 2016, регистрираните случаи на училищен тормоз са близо 225 хиляди, което е увеличение с около 19%. Девет от тези случаи са завършили със самоубийство от Министерството на образованието препоръчаха ревизия на закона, който третира проблема. В документа се настоява да се обърне повече внимание на потенциалните мишени на училищния терор, а именно – деца със специални потребности, онези с доказано различна идентичност – хомосексуални и транссексуални ученици.
„Не мисля, че законът работи ефективно, защото все още има деца, които избират да посегнат на живота си заради тормоз“, споделя Томохиро Цубота, нач. отдел „Ученически въпроси“ към министерството на образованието. „Мисля, че Япония все още е далече по отношение на разнообразието, където различията би трябвало да се приемат нормално. Хората съзнателно се опитват да бъдат еднакви.“
А в това училище са създадени ученически патрули. Откакто те съществуват случаите на обидени и тормозени деца са значително по-малко. Какво всъщност правят анти-тормоз патрулите? Веднъж на ден те се събират и обикалят училището като пеят … срещу тормоза. В инициативата участват 250 от общо 400-те ученика в това учебно заведение.
„Тормозът често се случва на места, скрити от погледите на възрастните. Ясно е, че трябва да оставим основната роля за справянето с проблема на учениците. Как? Да, ние можем да кажем Правете така, правете иначе. Ние обаче ги насърчаваме да бъдат активни, да предприемат собствени действия“, категоричен е Шигеру Накано, директор на училище.
Училищният тормоз попада във фокуса на властта през 1986 година когато 13-годишно момче се обесва в търговски център след месеци мъчения от страна на съучениците си. И въпреки че от тогава е направено много по въпроса, случаите като този на Рима показват, че има върху какво да се работи.
Източник: news.bnt.bg
