Въпреки че реформата в родното образование започна преди 2 г., системата продължава да се адаптира и да свиква с промените, изскачащи с поредните нови разпоредби.
Национална стратегия за възпитанието, нови учебници за IV и X клас наесен, „леки“ промени в приема на седмокласници, които ще изправят дългогодишни несправедливости, и т.н. – това са част от новостите, които предстоят за училищата тази година. Откъм финансовата страна 2019 г. се очертава като малко по-благодатна за учебните заведения от изминалата 2018-а. 20% по-високи учителски заплати, повече пари за стипендии, за транспорт, за закуски, за занимания по интереси – това са част от перата, по които школата у нас ще си разпределят допълнителните 450-те млн. лв., отпуснати от кабинета. Какво още ще се случи в образованието през 2019 г.?
ВЪПРОС НА ПАРИ
Макар всички да твърдят, че не заплатата мотивира един учител да работи добре, все пак гилдията очаква с положителни чувства поредното увеличение на възнагражденията. От този месец те се повишават с 20%, като за целта са предвидени 330 млн. лв. Минималната заплата на учител се повишава от 760 на 920 лв. Заплата на директор на училище, детска градина и обслужващо звено става 1140 лв., на зам.-директор – 1065 лв., на останалите педагогически специалисти – ръководител ИКТ, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, ресурсен учител, педагог, възпитател, рехабилитатор на слуха и говора, треньор по вид спорт – също 920 лв., на старши учител и старши възпитател – 955 лв., а на главен учител и главен възпитател – 1005 лв.
Това е втората стъпка от обещаното от ГЕРБ двойно увеличение на учителските възнаграждения в рамките на управленския му мандат. Първата бе направена на 1 септември 2017 г. (тогава минималната учителска заплата се повиши от 670 на 760 лв., а минималната директорска – от 825 лв. на 950 лв.), като средното увеличение достигна 24% заради някои добавки, напр. за допълнителна подкрепа на ученици със затруднения и т.н. Предстои в следващите месеци да видим дали всички училища са успели да осигурят желания 20% скок.
С добри новини трябва да започне годината и за непедагогическия персонал – за увеличение на техните заплати са предвидени 39 млн. лв. Освен това за тях ще има и повече възможности за назначение. 1 щатна бройка за психолози, педагогически съветници или социални работници вече ще се разкрива при над 350 ученици в училище, а не както досега при над 400 ученици, а 2 щатни бройки – при над 800 ученици вместо при над 900 ученици в училище.
Повечето пари за заплати на практика ще дойдат през увеличените разходни стандарти. От началото на 2018 г. делегираните бюджети на училищата се определят не само от броя на учениците в тях (т.нар. единен разходен стандарт за ученик), но и от броя на паралелките и броя на училищата в дадена община (стандарт за институция). За първи път през 2019 г. се фиксира размер на средства и за занимания по интереси, които ще могат да получават учебните заведения – по 1900 лв. на училище и по 30 лв. на ученик.
ПОВЕЧЕ ЗА УЯЗВИМИТЕ
Започнатото м.г. допълнително подпомагане на училищата с концентрация на ученици от уязвимите групи ще продължи и през 2019 г. с тази разлика, че този вид подкрепа се разпростира вече и върху средните училища, не само върху началните и основните. По изчисления на „Амалипе“ 126 професионални гимназии с над 20% концентрация на ученици от уязвими групи ще получат допълнително финансиране тази година за работа с тези деца. Общо предвидените средства за тази цел ще се увеличат до около 30 млн. лв. (м.г. бяха 25 млн. лв.).
Условието да се получават тези пари е концентрацията на проблемни ученици в едно училище да е поне 20%, както и да е попълнило информация за поне 80% от възпитаниците си в Националната електронна информационна система за предучилищно и училищно образование – нещо, което в началото доста директори не знаеха, поради което пропуснаха срока за подаване на нужните данни. Уязвимостта на децата се измерва през образователния статус на родителите, в зависимост от който за едно дете училищата могат да вземат между 40 и 200 лв. Стандартите за младежите от средната степен са два пъти по-ниски, т.е. за гимназист от уязвимите групи МОН ще дава между 20 и 100 лв.
ЗДРАВОСЛОВНО
Безплатните закуски, здравословни само по наредба, са неизчерпаем източник на скандали в началния етап. За тях тази година МОН отпуска повече пари, като предстои да видим дали 10 стотинки ще направят някаква забележима разлика с досегашното плачевно положение. Бюджетът за това перо тази година е 33 млн. лв., с 8 млн. лв. повече от м.г. Така вместо по 50 ст. на дете през 2019 г. за закуска ще се падат по 60 ст. Закуските освен това вече ще бъдат два вида – подкрепяща и основна. Всяко училище ще трябва да си избере кой вид закуска предпочита. Предстоят и промени в нормативната уредба, според които закуските вече трябва да отговарят на наредбите на здравното министерство за качествена храна.
ВСИЧКИ ОБИЧАТ МАТЕМАТИКА
С 25.1 млн. лв. ще бъдат финансирани пък заниманията по интереси на около 700 хил. ученици, за които до 2018 г. използвахме европейски пари. 40% от въпросните дейности ще са в областта на СТЕМ – математика, информатика, природни науки и технологии, като така МОН се надява да стимулира интереса към тези области от рано. За транспорт на учениците, вкл. за поддръжка на училищните автобуси, са предвидени 43.2 млн. лв. 1.5 млн. лв. са планирани и за програма за разпространение на иновации в училищата, чиято цел в крайна сметка е и подобряване на образователните резултати на децата.
НА РЕД Е… ВЪЗПИТАНИЕТО
„Оправихме образованието, та опряхме и до възпитанието“, биха възкликнали някои, не без известна доза основание. МОН обаче е на друго мнение, затова и подготвя проект на национална стратегия за възпитателната роля на училищата. Според просветния министър Красимир Вълчев документът няма да бъде поредният нормативен акт, защото целта му е да повдигне дискусия за това в какво трябва да възпитава училището и с какви средства да става това. По думите му има относителен консенсус по някои ценности като нравствените и гражданските ценности, патриотизма, толерантността. Стратегията обаче е заложила и други видове възпитание – в дисциплина, отговорност, трудово и естетическо възпитание. Темата за ценностите е особено щекотлива и защото всеки ги разбира по свой начин. А и ако съдим по развитието на идеята още на ниво проект, финалът й не изглежда многообещаващ. От Националната мрежа за децата вече разкритикуваха „черновата“ на министерството и директно поискаха отлагане на стратегията и започването на разговори за изработването на чисто нова.
КРАЙ НА КОРУПЦИЯТА?
Сериозни промени в нормативната база се очакват по отношение на приема в гимназиите след завършен пети и седми клас. Просветното министерство вече даде заявка да спре порочните практики за прием на ученици по „втория“ начин, като запише поправки, които да позволят допълнителният прием на ученици в гимназиите да се извършва по бал. Тъй като в момента няма изрична разпоредба, която да вменява задължение на училищата да канят ученици, които са следващи по ред в списъка с класираните, повсеместна практика е нямащи нужния успех за дадена гимназия да бъдат приемани над утвърдения прием, но след приключване на официалния прием до 15 септември. На това трябва да се сложи край, като всеки казус вече ще минава през обществена комисия.
„Затягане на кранчето“ обещават от МОН и спрямо стотиците обучителни организации, които предлагат квалификационни курсове за учителите. Всеобща тайна е, че някои провеждат курсовете формално, както и че министерството не може да контролира всички. С промени в наредбата за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти обаче ще се направи известен опит за това, например чрез въвеждане на задължение учителите да дават обратна връзка за качеството на проведеното обучение.
МОЛЯ, ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ПРОВЕРКА
Тази година ще се направи първата крачка към измерване и подобряване на качеството на образователния процес, което всъщност е основната цел на започналата преди 3 г. реформа. През септември създаденият преди година Национален инспекторат по образованието (НИС) ще стартира със същинската оценка на училищата у нас (през м.г. имаше пилотни проверки в 90 школа), които според новия закон подлежат на задължителна оценка на всеки 5 г. Философията на новия вид инспекции е те да бъдат не толкова санкциониращи, колкото подкрепящи и насочващи с препоръки за подобряване на обучението. Те ще се извършват от вътрешни и външни инспектори – първите са държавни служители на националния инспекторат, а вторите ще се определят за всяка конкретна инспекция. Ще се разчита не само на документи, а и на наблюдение на образователния процес. Целта е НИС да даде независима и обективна оценка за образователните институции, която в бъдеще да стане дори определяща за финансирането на учебните заведения. До 1 септември трябва да бъде публикуван графикът на инспекциите за учебната 2019/20 г.
