Несъмнено съществуват множество начини за аксиоматизация на образователната система.
В настоящия рядък случай основните допускания за образователната система са посочени изрично, макар че тези идеи могат да бъдат описани като очевидни и присъщи на здравия разум. Те следва да бъдат разглеждани като аксиоми, защото никога не биват реално оспорвани.
Приема се за дадено, че читателят има известни познания за образователната система и с тяхна помощ може да разбере как следва да се използват основните понятия – ученик, учител, родител, училище, учебна програма, образование, администриране, оценяване, инспектиране, лидерство и мениджмънт. Освен това, когато основните допускания биват формулирани и защитавани, от читателя се иска да огледа около себе си и да наблюдава рутинната работа на училищната система (всяка училищна система в „реалния свят“).
Аксиоми
1. Фундаментални аксиоми на образователната система
1. Учениците развиват своите знания, умения и разбирания чрез образователен процес и стават социализирани индивиди.
2. Образованието позволява на учениците да оползотворят максимално своя потенциал и да станат добре адаптирани членове на обществото.
2. Структурни аксиоми на образователната система
3. Държавата отговаря за ефективното и ефикасно разпределяне и делегиране на достатъчно ресурси, за да позволи на училищата да удовлетворят индивидуалните, социалните и интелектуалните потребности на учениците.
4. Училището създава среда, възможности и условия, които позволяват на ученици, учители и родители да взаимодействат и постигат целите на образованието.
3. Функционални аксиоми на образователната система
5. Субсидиарността позволява решенията за образованието на учениците да се вземат възможно най-близо до нивото, на което тези решения ще се изпълняват.
6. Ефективното лидерство и мениджмънт на училището осигурява отлично качество на образованието и високи нива на постижения. Управлението е процес, в който нормативно установен екип от партньори на местно ниво подпомага и поставя въпроси към лидерския екип, помагайки му да изпълнява своите отговорности по управлението на училището.
7. Учебната програма осигурява достатъчно широчина и балансираност, позволявайки на учениците колкото повече съзряват, толкова повече да могат да избират предметите, които желаят да изучават.
8. Ролята на учителя трябва да се развива успоредно със съзряването на учениците – от преподавател на основни знания до помощник на самостоятелното учене.
9. Надеждното и валидно оценяване на ученическата работа предоставя информация за знанията, уменията и разбиранията на отделния ученик, помага му да разбере какво трябва да подобри и осигурява достъп до следващия етап на образованието.
10. Ефективната система за инспектиране осигурява външно валидиране на качеството на предоставеното образование и стандартите за постижения, достигнати от учениците.
Учителя
8. Ролята на учителя трябва да се развива успоредно със съзряването на учениците от преподавател на основни знания до помощник на самостоятелното учене.
Държавата в лицето на постоянната комисия по възнагражденията и условията на труд на учителите отговаря за ясното определяне на условията на труд и заплащане на учителите. Управителният орган и лидерският екип трябва да осигуряват съблюдаването на тези условия от училището.
Едновременно с това учителите трябва да изпълняват националните стандарти, установени от постоянната комисия по учителски стандарти. Учителите трябва да имат за своя първа грижа образованието на своите ученици и да отговарят за постигането на възможно най-високи стандарти на работа и поведение. Учителите трябва да работят честно и почтено, да имат солидни знания по предмета, редовно да осъвременяват своите учителски знания и умения, да са самокритични, да изграждат позитивни професионални взаимоотношения и да работят с родителите в името на най-добрия интерес на своите ученици.
От учителя се изисква постоянно да показва високи стандарти на лично и професионално поведение. Учителите утвърждават общественото доверие в системата и поддържат високи стандарти на етика и поведение в училището и извън него, като:
· се отнасят към учениците с достойнство, изграждат отношения на взаимно уважение и във всички случаи не пристъпват границите, подобаващи на професионалното положение на учителя;
· се съобразяват с необходимостта да опазват благополучието на учениците в съответствие със законовите норми за толерантност и зачитане правата на другите;
· не подкопават основните ценности, включително демокрацията, върховенството на закона, личната свобода, взаимното уважение и толерантността към хората с други вярвания и убеждения;
· гарантират, че личните убеждения не се изразяват по начини, които експлоатират уязвимостите на учениците или могат да ги накарат да нарушат закона;
· зачитат надлежно и професионално веруюто, политиките и практиките в училището, където преподават и поддържат високи стандарти по отношение на своето собствено присъствие и точност;
· разбират нормативните рамки, които уреждат техните професионални задължения и отговорности, и във всички случаи действат в съответствие с тези рамки.
Учителите трябва да разглеждат себе си като членове на професионална учебна общност (ПУО)1, която е посветена на:
· създаването на условия за това, учениците наистина да учат;
· култура на сътрудничество;
· постигането на резултати;
· усърдна работа и ангажираност.
Добрите учители обичат своите ученици. Те приемат техните различия и развиват тяхната любознателност и креативност. Учителите трябва да приемат за лична отговорност идентифицирането и развитието на положителните качества на всеки ученик. Те ценят всеки ученик поотделно и същевременно насърчават работата в екип.
Добрите учители трябва да са решени учениците им да се представят добре. Те трябва да насърчават учениците да опитват упорито, да отдават признание на техните усилия и да гарантират, че учениците се гордеят от всички аспекти на своята работа. Добрите учители имат постоянно високи очаквания за отношенията на техните ученици към ученето.
Учителите трябва да притежават задълбочени знания и разбирания по предметите, които преподават. Те трябва да използват техниките със задаване на въпроси и да показват ясно разбиране на начините, по които техните ученици мислят по съдържанието на предмета. Учителите са длъжни да идентифицират често срещаните заблуди или неправилни разбирания сред учениците и да предприемат мерки за коригирането им. Учителите трябва да планират уроците много ефективно, да оползотворяват максимално времето в час и добре да координират ресурсите за урока. Те управляват поведението на своите ученици много ефективно посредством ясни и неотклонно прилагани правила.
Когато учителите са уверени, те трябва да насърчават ученето чрез изследване, т.е. развиването в учениците на способности за:
· активно учене;
· откриване на интересни отговори на проблеми и
· изследване на ситуации, докладване на резултатите и обосноваване на използваните от тях процедури.
За да гарантират устойчивото усвояване на знания, разбирания и умения от учениците, учителите трябва да им осигуряват достатъчно време за упражнения (практика). Те трябва да представят съдържанието на предмета постъпателно и непрекъснато да изискват повече от учениците си. Учителите трябва да разпознават и подпомагат всеки ученик, който изостава и да дават възможност почти на всички изоставащи да настигнат съучениците си.
Когато преподаването е добро, учениците с нетърпение очакват да научат как могат да подобрят своето учене. Те използват обратната информация (писмена или устна) за своето усъвършенстване. Следователно, учителите трябва да проверяват разбиранията, постигнати от учениците, систематично и ефективно по време на уроците, предлагайки целенасочена и своевременна подкрепа. Това позволява на учителите да предоставят на учениците целенасочена обратна информация, в съответствие с политиките на училището по отношение на оценяването, за областите, в които могат да подобрят своите знания, разбирания и умения.
Учителите трябва да дават домашни работи, които карат учениците да мислят, и са съобразени с политиката на училището, възрастта и развитието на учениците, така че да затвърждават наученото, задълбочават разбиранията и много добре да подготвят учениците за предстоящата работа.
Когато преподаването е добро, учениците обичат предизвикателствата на ученето и не се разколебават от неуспехите. Те са любознателни, заинтересовани учащи, които търсят и използват нова информация, за да развият, затвърдят и задълбочат своите знания, разбирания и умения. Учениците преуспяват в уроците и редовно се възползват от възможности за учене чрез извънучилищни дейности.
Родителите трябва да получават ясна и своевременна информация за напредъка на детето им, включително за постигнатата от него степен на съответствие с очакваните стандарти. На родителите трябва да се дават напътствия за подкрепата, която трябва да оказват на детето в областите, изискващи подобрение.
Следствия
Резултатите от работата на учителите зависят от тяхната квалификация, мотивация и условия на труд. Учителят е толкова добър, колкото е неговата квалификация – повишаването на квалификацията на учителите е движещата сила за:
· подобряване на качеството на образованието;
· повишаване на стандартите за постижения.
Доброто преподаване е ключов компонент на качеството на образованието, осигурявано от училището. Следователно членовете на лидерския екип трябва да поддържат график за наблюдения на уроци, за да са сигурни в мненията си относно качеството на преподаването.
Автори: Митко Кунчев, Филип Бъджел
