Мнения

Избери не знам какво, кандидатствай не знам как и учи не знам къде

Изпитите за гимназията след VII клас винаги са предизвиквали бурни вълнения у ученици, родители и медии, но този път емоциите започват да стават инфарктни. Новият Закон за предучилищното и училищното образование, прокаран силово през НС от ГЕРБ през 2015 г., отне от сегашните седмокласници цяла година учебен материал по всички предмети. Тези деца са влезли в прогимназията по един учебен план, предвиждащ основното образование да завърши след VIII клас, а ще го завършат по новия закон след VII клас, за година по-малко.

Не им стига това, ами екипът на Меглена Кунева от кабинета „Борисов 2“ им спусна коренно променени правила за това как ще се образува балът при кандидатстването за профилираните паралелки на гимназиите. Тези правила бяха постановени на 1 септември 2016 г. с Държавния стандарт за организацията на дейностите в училищното образование. Този стандарт, изработен скоропостижно след влизането в сила на новия закон, се съдържа в наредба на МОН, която така „децентрализира“ приема, че даде на училищата пълна свобода в балообразуването – всяко училище вече може за всяка своя паралелка да обяви различен начин на съставянето на броя точки, с които ще класира децата.

Тогава Кунева и заместникът й Диян Стаматов обясняваха, че хаос няма да има, а целта била всяка паралелка да приема с предмети, съответстващи на профила й. (Нелепото е, че профилирането по същество ще започва от Х клас нагоре, както казва пък стандартът на МОН за общообразователната подготовка). Така по новите правила децата кандидатстват не просто в някоя гимназия, а за конкретни паралелки, всяка от които приема по различен начин. Хаосът вече е налице, ако се съди по мрежата, която

ври и кипи от родителско нагодувание

Основният проблем е, че според новия закон в основните училища вече няма VIII клас и всички деца трябва да кандидатстват, за да продължат в гимназия. Дори ако учат в средно училище до XII клас, учениците могат да си останат в него, но пак са длъжни да кандидатстват за паралелките в VIII клас. Ако не им стигне балът, отиват в друго училище. Така всичките 58 140 ученици, които завършват VII клас т.г., плюс още над 27 000 осмокласници (които миналата година не са приети в гимназия след VII клас) са длъжни да се включат в приемната кампания сега. План-приемът за всички училища трябва да бъде утвърден до 30 март (до вчера) от регионалните управления на образованието (РУО) и до 10 април да бъде обявен публично. РУО посочват в кое училище какви паралелки за VIII клас има и

как ще се образува балът за всяка от тях

Според стандарта на МОН от септември 2016 г. всеки директор на гимназия трябваше до 15 януари т.г. да подаде в РУО заявката си за паралелки и начин на балообразуване за всяка от тях, а РУО до 30 март да обявят приема. Министърът на МОН в същия срок пуска аналогична заповед за училищата с национално значение, министърът на културата – за училищата по изкуствата, министърът на спорта – за спортните училища. Според стандарта образователният министър в срок до 31 март със заповед определя организацията на дейностите по приемане на учениците. Служебният министър Николай Денков пусна тази заповед на 22 март.
Проверка на ДУМА в сайтовете на РУО показа, че някои управления в последните 10 дни на март вече са обявили план-приема за своите региони, други не са. Никое училище самостоятелно не може да обяви прием, преди той да бъде оповестен от РУО. А учебната година обаче си тече и учениците нямат представа оценките от кои предмети за коя паралелка ще бъдат използвани. Досега бе ясно – изпит по български език и литература (БЕЛ) и по математика от т.нар. външно оценяване след VII клас плюс оценките от тези два предмета за VII клас. Новите правила обаче казват, че точките от тези два изпита остават при образуването на бала, но в него може да участват допълнително и оценките по един или два предмета от свидетелството за завършено основно образование (VII клас), които могат да се комбинират по 5 начина, посочени в стандарта на МОН – различни оценки се удвояват или утрояват при различните варианти.
За капак – за да се намират чиновниците на работа, точките от изпитите вече няма да се преобразуват в оценки по шестобалната система, затова пък оценките от предметите от свидетелството ще се преобразуват в точки. Общият бал от изпитите и от изучаваните предмети може да е максимум 500 точки. Примерно, ако на двата изпита – по БЕЛ и по математика ученикът има максималния брой 100 точки, те най-често се удвояват и стават общо 400. Ако шестицата от двата балообразуващи предмета от свидетелството след VII клас носи по 50 точки (общо 100), максималният бал става 500 точки. По решение на педагогическия съвет на всяко училище в бала може да влизат и точки от участието на ученика в олимпиади и състезания от календара на МОН (100 точки максимум).
Затова всеки от родителите на потенциално кандидатстващите около 85 000 ученици трябва да се ориентира къде какви паралелки има и с какви оценки ще приемат, за да запише максимален брой желания за влизане в гимназията. Защото, ако запише само няколко желания, примерно за елитни  гимназии, при стълпотворението от кандидати

може да не се класира никъде

Ако детето пък има двойка на някой от двата изпита, получава за него 0 точки и с нисък бал ще бъде записано в някое от по-нежеланите училища или пък в професионална гимназия. Защото класирането се извършва централизирано на областно ниво от комисия в РУО на три етапа. Всеки ученик се класира само по едно желание за всеки етап и с всяко следващо класиране според бала си пада все „по-надолу“ в желанията, които е посочил.
И като вече свърши месец март, а няма как да се ориентират в този хаос, мнозина родители естествено изпадат в истерия. И с основание негодуват, че

не може чак през втория срок

на учебната година децата им да се ориентират кои предмети ще са им най-важни при кандидатстването. Нито пък са знаели на каква олимпиада е добре да се явят, за да използват и този бонус при приема.
Може да се намери известна логика в подобна организация, когато става дума за гимназии от типа на Националната природо-математическа, която може да обяви прием за паралелка с химически профил с точките от изпита по БЕЛ и с предмета химия от свидетелството след VII клас. За паралелка по физика – съответно с точките от предмета физика, за математическа паралелка – с точките по математика. Подобно е при паралелките с профил определен чужд език. Но кому бе нужно да се въвеждат на юруш всичките тези „иновации“ топтан за всичките училища – с нарушаване на принципа, че не може да се променя учебен план в средата на даден образователен етап; с ощетяване и неравнопоставеност на учениците от випуска, при това – в последните три месеца на учебната година? Какво добро за образователната система, за учениците и техните семейства направиха с това авторите на новия закон и на новите образователни стандарти? Никакво. Хаосът и нервите са едната последица. Втората – отпадащите от училище след основното образование ще станат повече и ще отпадат с година по-рано. А идната пролет същото ще се повтори със сегашните шестокласници. Ако, разбира се, бъдещият парламент и бъдещото правителство не проявят поне грам разум и не променят и закона, и държавните стандарти.      

Източник: Велиана Христова /duma.bg