Президентът на Франция Франсоа Оланд предвижда мащабна реформа в образованието, която има за цел да повиши качеството му в световен мащаб. Един от пилоните, които я поддържат е премахването на домашните работи.
Какво точно стои зад идеята и дали залягането над задачите вкъщи е големият проблем, пита Луис Менънд от newyorker.com и се опитва да пречупи образователните реалности в света през призмата на американските потребности в сферата.
Позицията на Олан е продиктувана от последното изследване на Economist Intelligence Unit (EIU), според което Франция се нарежда на едва 25-то място в света по качество и ефективност на образователната си система. Когато говорим за световния елит в образованието, обикновено първо се сещаме за САЩ и Великобритания, но любопитен факт е, че държавата зад Атлантика се намира едва на 17-то място в същата класация.
Материалът посочва какво точно иска да направи Оланд. Неговите действия са издържани спрямо неговата политика на социалист. Той залага на елемента с преодоляване на неравенствата. Според него домашната работа дава предимство на децата с по-образовани родители, които ще им дадат по-качествена помощ. Логиката, която се следва е, че това може да увеличи разликата между добре и не толкова добре справящите се ученици в училище.
Липсата на домашни работи би дала на всички еднакъв шанс. За и Против нея обаче винаги са съществували. Учениците са твърдо против, защото им отнема време извън училище, много от преподавателите пък смятат, че отделят прекалено много време за проверката им.
Харис Купър от университета „Дюк“ е посветил много време за разглеждане на проблема. Той е категоричен, че учениците не отделят повече от час, за да подготвят домашните си. Всъщност обаче проблемът не опира до това дали има домашни работи и колко големи са те, а е свързан с това какво хората искат от училищата да правят за децата им.
Поглед към първите места във въпросната класация ни води към любопитни, макар и противоречиви (на пръв поглед) данни.
За Финландия се говори много в последно време. Идеите за съвременно обучение там са превърнати в ежедневни практики, които дават резултати. Децата започват училище на седем години, прекарват малко време в клас, не ги изпитват и нямат домашни. Резултатите – категорично първо място в класацията.
Втората позиция е за Южна Корея – държава, залагаща на категорично различни принципи. Според друго проучване, местните ученици са най-нещастни в целия свят. Конкуренцията за висок успех е жестока, тъй като там на почит са отличниците.
Това показва, че две коренно различни системи постигат приблизително еднакви резултати.
Тогава домашните ли създават проблеми? И коя е причината за успеха?
Според Менънд отговорът се крие в желанията на хората. На тези, които посещават учебните заведения или изпращат децата си там. Финландските училища правят това, което финландците искат от тях – всички ученици да бъдат на едно ниво и да се възпита ангажираност към равенството. В Южна Корея пък искат да създадат образователен елит от усърдни и старателни ученици.
Погледът, отвън към една от двете системи може да не успее, ако в случая Франция не разбере какво искат французите за своите учащи се. Това се отнася и за всяка една страна в света. Олан иска да вземе пример от финландската система, но според автора на материала основният фактор в цялата бъдеща реформа ще бъде икономическия. Т.е. – децата от домакинства с по-висок доход ще дават системно по-високи резултати.
Какво означава училище без домашни? Анализаторът смятат, че по-заможните родители ще са против, тъй като това време може да бъде оползотворено за други дейности. Другите пък вероятно ще искат домашни, които да задържат децата по-далеч от улицата.
Панацеята вероятно е училище, което да успее да предостави на всички еднакви условия, изразяващи се с възможности за повече извънкласни занимания. Тогава домашните вероятно бързо ще бъдат забравени.
По материали на newyorker.com
Прочети оригиналната статия тук
Още по темата
