„Какво е сбъркано с политиките за „Интеграция на ромите в България“?“ – това е новата книга на проф. д-р Майя Грекова, отпечатана от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. „Дневник“ публикува откъс, предоставен от автора.
За „образователната интеграция“, превърнала се във вторична сегрегация
Да се върнем към началото – Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество от 1999 г. В нея са записани три приоритета в областта на средното образование: десегрегация на ромските училища; премахване на практиката здрави деца от ромски произход да бъдат насочвани към помощни училища; противодействие на проявите на расизъм в класната стая.
По първия приоритет постигнатото към 2019 г. е увеличаване на броя на сегрегираните училища, като следствие от разгръщане на процес на вторична сегрегация. Това е признат и от министерството на образованието и науката /МОН/ факт (Вж. Стратегия за образователна интеграция 2015).
Вторият приоритет е фактически изпълнен – но защото вече няма помощни училища, поне според закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. Затова пък се е увеличил броят на учениците-роми със специални образователни потребности, още преди да влезе в сила новият ЗПУО. Няма данни, чрез които да докажа това твърдение – то се основава единствено на споделено от учители, по различни поводи и в различни населени места, но без официални данни, защото „нали, ние не делим децата по етнически признак“.
Третият приоритет няма как да е изпълнен, доколкото, от една страна, по-голямата част от учениците от ромски произход са в сегрегирани училища или в т.нар. „единствени в населеното място“ (от които и малкото деца от български произход в населеното място са изведени от родителите си в „българско“ училище в близкия град); а от друга страна, негативните нагласи към ромите се втвърдяват, в множество случаи се изразяват в откровено расистко вербално и физическо насилие и това няма как да не влияе върху децата и тяхното взаимно отнасяне.
Как се стигна до тази ситуация след 20 г. политика на „образователна интеграция“? Проследявайки националните документи, имащи отношение към заявената политика, се опитах да откроя няколко основни фактора:
– Неадекватното разбиране за „интеграция“ – в случая, като „образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства/от ромски произход“, доведе до усилване на негативните нагласи към децата-роми.
– Неприложената политика на десегрегация, ограничена в проекти на НПО и оставена на стихийно приложение от директори и учители, доведе до процес на вторична сегрегация, т.е. до увеличаване на сегрегираните училища.
– Нарастващото разделение между децата/учениците в обособени по етнически признак училища и детски градини свежда до минимум възможността за образователна интеграция, разбирана като пребиваване в споделено пространство и всекидневно взаимодействие на децата/учениците, обучение и възпитание в толерантност към различието на другия, усвояване на общи правила на общуване. Липсата на подобна възможност неизбежно усилва негативните нагласи както на децата от български произход към децата от ромски произход, така и на децата от ромски към децата от български произход, а в перспектива – възпроизвежда етническото разделение на българското общество.
За планирането, което забравя стратегическите цели
Многобройните национални документи, в които са записани цели, задачи и съответно дейности за тяхното постигане, твърде често поразяват читателя със странни формулировки на цели и/или неясно как обвързани с целите задачи и дейности, част от които по никакъв начин не могат да бъдат определени като дейности
Както посочих при прегледа им, при хронологично първите документи бих допуснала, че това е следствие от некомпетентност и/или немарливост. А ако трябва да обясня защо се случва национални документи да са некомпетентно/немарливо изготвени, бих приела, че тези документи, според отговорните институции, не са от значение за националната политика. В хронологично следващите документи, планиращи задачи, мерки, дейности, индикатори, се проявява странна склонност да се забравят целите, формулирани в изготвените и приети от МОН стратегически документи, които от своя страна формално дублират написаното в общите национални стратегически документи, а съдържателно внасят неясни и необосновани конкретизации.
Така заявяваната „образователна интеграция на децата/учениците от етническите малцинства/ромите“ забравя, че необходимата първа стъпка е закриването на сегрегираните училища, и произвежда вторично сегрегирани училища; след което „образователна интеграция“ се подменя с „интеркултурно образование“, което неясно как би могло да се провежда в етнически обособени образователни институции; и накрая, от ЗПУО (2016) напълно е изключен проблемът за сегрегираното образование на децата от ромски (различен етнически) произход – сякаш той е решен, а всъщност се превърнал в още по-трудно разрешим.
Огромната част от планираните „дейности“ (със или без кавички) или „мерки“, и съответно – разходи, записани като че ли да решават проблемите с образованието на децата от ромски произход, се отнасят или до материална база на училища/детски градини, или до обучение на учители, или се реализират в рамките на краткотрайни интеграционни проекти на училища/детски градини или на изпълнявани от тях съвместно с НПО проекти.
За отчитането, което се представя като мониторинг
Поне две неща трябва да подчертая по повод отчитането на свършеното в сферата на образованието:
– Представят се отчети по проекти и оперативни програми, които само отчасти имат отношение към предвидените дейности в плановете за действие. Така се създава впечатление за голям обем свършена работа по „образователната интеграция“, която обаче е слабо обвързана с поставените стратегически цели в произведените от МОН документи.
– Привеждат се данни за голям обем изразходвани финансови средства (главно по оперативни програми), които попадайки в доклада създават впечатлението, че са за „образователната интеграция на ромите“, докато всъщност са всякакъв род дейности в сферата на образованието. В допълнение, средствата се отчитат веднъж като планирани, втори път като договорени, трети път като изразходвани, което подвежда читателя, че съответният обем средства се изразходва всяка година. И още, в рамките на един и същ доклад, един и същ обем средства, по една и съща оперативна програма се отчитат няколко пъти като изразходвани за различни дейности.
