Великден мина и замина, мнозина родители заведоха децата си на почивка, боядисваха яйца заедно и месиха козунаци. Но колко от учениците днес разбират значението на такива светли религиозни празници? И колко от техните родители могат да им обяснят реално саможертвата на Исус?
Наскоро митрополит Гавриил от Светия Синод отправи призив към институциите за задължителен учебен предмет „Религия” както за учениците от 1 до 12 клас, така и за децата в детските градини. Той изрази тревога, че вече над 70 години в родните училища религиозното обучение по Православие не присъства като задължително, а именно евангелските добродетели са тези, които крепят народа ни. Гласът на дядо Гавриил обаче сякаш остана глас в пустиня.
За съжаление, отношението към религията в България е все по-колебливо. Дали е заради десетилетията налаган атеизъм, дали е заради постоянните скандали в Църквата и загубата на доверието в духовниците, дали е заради разпад на ценностите? Факт е, че духовните празници масово се свързват с чисто битови и материални отражения – козунак, яйца, агнешко и почивка. Ами църква, молитва, вяра?
Изобщо, не е ли време въпросът за задължителното обстойно обучение по религия и вяра да бъде поставен ребром? Да опитаме и вкъщи, както и в училище, да възпитаваме децата си в ценности като смирение, уважение към възрастните и учителите, обич към ближните? Първа стъпка в тази посока би била знанието в училище по отношението на религиите, както и техните духовни постулати. Това би било полезно не само за моралните устои на децата, но и за налагане на толерантността, толкова необходима в днешния глобализиран свят.
Източник: Автор Веселина Стефанова/ teacher.bg
