Учители

За диференциацията и индивидуалния подход към ученика

Различните ученици имат различни нужди, но как да успеем да обърнем внимание на техните различни изисквания? Учителят и тек-предприемач Ричард Канинг обяснява как всеки ученик е уникален и постоянно се развива.

„Като учители ние сме напълно наясно, че всяко дете има различни силни и слаби страни. В нашите класни стаи ние използваме различни „трикове“, за да се опитаме да отговорим на нуждите на всеки един от тях и да им помогнем се движат напред в развитието им. Ние сме запознати с термина „диференциация“ и знам, че тя трябва да бъде включена в рамките на нашето планиране за всеки урок. Но ние сме наясно, че ефективната диференциация във всеки урок често е трудна задача, имайки предвид, че трябва да се изменя в течение на нашия подход и ресурси, за да се гарантира че ще има ефект пред група от около 30 души. Ние не се опитваме да изолираме това. Днешният учител има достъп до неограничена база от данни, информационни източници и професионални мрежи, за да им помогне“ казва Канинг.

Системите за обработка на информация и представянето й днес са по-интуитивни и лесни за ползване от всякога. Това значи, че някои фактори, които доскоро са били определяни като трудности за преподавателите, вече са преодолени.

Сега има някои фантастични, леснодостъпни технологични продукти на разположение, които са далеч по-привлекателни за младите хора и с помощта на които може значително да се подобри качеството на преподаване. Това важи в особена степен, когато училищата имат възможността да използват смарт устройства в ежедневната си работа.

Днес учителят е по-добре информиран, има повече ресурси и по-голям достъп до технологична подкрепа от всякога? Това означава, че нуждите от обучение по отношение на индивидуалността на всеки ученик могат лесно да бъдат анализирани, открити и трудностите по-бързо преодолени?

Първоначалните предизвикателства на диференцирането в обучението за отделните ученици са винаги едни и същи. Информационни системи, таблети и интерактивни уроци, ресурси за управление са критични стъпки към подобряване на качеството на използваните инструменти от преподавателя.

Някои от тези високотехнологични инструменти имат „интелигентни“ функции, които представят различни варианти за ученика въз основа на предишните си резултати. Но въпреки тези постижения, все още няма напълно ефективен начин да се определи точния модел и решението за това кой инструмент да изберем, както и кога да го използваме по време или след урок, тема или план.

Значителната разлика за днешния учител обаче е, че очакванията към него от всички страни – висши ръководни екипи, родители и директори са се увеличили по отношение на способността да се идентифицират и определят количествено напредъка на детето във всеки един момент по време на учебната година.

Тези очаквания не са лишени от логика, тъй като в края на краищата това е работата на учителя. Но те не трябва да се превръщат в повод за спорове.

Няма основания да си мислим, че „просто не са учителите си вършат работата както трябва“.

За учителя остава сериозното предизвикателство да си отговори на въпроса „Какво трябва да се направи по-нататък, за да може ученикът да се справи с възложените задачи“. Един проблем, който често възниква е, че информацията и наличните инструменти дават данни, които са моментни и не дават отговор как да се процедира в бъдеще.

Данните разбира се са полезни и често може да се ползват. Ясно е, че ученик, надарен със способности в изобразителното изкуство, може би няма да има дар слово или математически способности като някои други.

При планиране на уроци, подобни предположения често водят до диференцирани дейности, при които същите ученици последователно групирани заедно и/или със същите индивидуални възможности показват резултати, различни от най-логичните.

На практика обаче, нивата на учениците за разбиране, често се различават значително за различните теми. Това означава например, че един ученик, за който се предвижда, че има определено високо ниво на разбиране по дадена тема, по друга тема може да има същото ниво като на ученик с ниво на разбиране доста по-ниско по друга тема.

Тук идва безценната роля на преподавателя, който трябва умело да използва своите инструменти и данни за ефективна диференциация, като например помисли за ежедневните фактори, влияещи на учениците, като тяхното здраве и взаимоотношения.

Факт е, че младите хора се развиват физиологично с различна скорост, така че те променят предпочитанията си и социални групи много по-често, отколкото възрастните.

Честите колебания в личния и академичния профил на всеки ученик означава, че въпреки всички прогнози, учителят никога не може да разчита на диференциация на техните уроци, използвайки универсална методика. За да се установят ефективно индивидуалните нужди на учениците отнема време и това е сложен процес, който изисква познания за това как учениците се представят в една конкретна тема, в точно определен момент.

Една широка картина за фон на очакванията е нещо полезно, но в началото на това учителят трябва да си състави собствено решение, за да може да се намеси навреме и да се справи с индивидуалните нужди на учениците. Добър пример за навременна намеса за постигане на висока ефективност е временното разделяне на класа на по-малки групи и така да се съсредоточи вниманието върху текущите слабости, а не на очакваните резултати както е предвидено от различните инструменти и данни.

Това активира всеки от учениците към съсредоточаване върху конкретната задача, като същевременно прави техните индивидуални нужди по-видими и достъпни за учителя.

Веднъж видял това, учителят може да се предоставя точна, персонализирана намеса над по-голям брой ученици в един кратък период от време. Той също така дава възможност на учениците да развиват и множество други социални и учебни умения, които са важни за тяхното развитие и учение през целия живот.

„Воденето на успешен урок или дейност, в която всички ученици се справят с предизвикателствата, е страхотно чувство“, казва Канинг.

„Но ефективната диференциация отнема повече от това да се облегнем само на статични данни. Ключът към постигането й се крие в разбирането, че един клас учениците са различни всеки ден и че същите не винаги ще имат същите нужди“, завършва той.