10-годишният Юта Ито е едно от многото японски деца, които отказват да ходят на училище.
Миналата година по време на ваканция той заявява на своите родители, че няма намерение повече да се връща в клас. Решението му е следствие от месеци на тормоз от съученици и участия в сбивания.
Родителите му имат три възможности – да накарат момчето да се подложи на консултации с училищния психолог с надежда, че това ще помогне, да го обучават вкъщи или да го изпратят в така наречените свободни училища. Избират последната.
Така Юта се превръща в част от многохилядната армия на футоку. Това е термин, който японското министерство на образованието използва за деца, отсъстващи повече от 30 дни през учебния срок по причини, които не са свързани със здравословното им състояние или семейните финанси. Специалисти определят състоянието им като фобия от училище или като отказ от обучение. До 1992 г. даже се е смятало за вид психическо заболяване, но през последните години на него се гледа по-толерантно и се търсят алтернативни образователни модели, които да отговорят на специалните потребности на тези деца. И основната причина за промяната е, че броят на футоку непрекъснато се увеличава. Би Би Си съобщава, че през 2017 г. 20 346 японски деца са посещавали свободни училища, докато преди 25 г. са били три пъти по-малко. През миналата година пък 164 528 ученици са отсъствали повече от 30 дни.
Освен това различни проучвания показват, че отказът от образование се дължи не само на тормоз в клас и затруднена комуникация със съучениците, а и на семейни проблеми. Следователно всеки опит за отпадане от училище крие риск и за по-късно изключване от обществото. Смята се, че поне половин милион млади японци не напускат жилищата си и не изпълняват никакви обществени функции. Успоредно с това се увеличават и самоубийствата сред подрастващите.
Свободните училища в Япония предлагат съвършено различен подход към децата. Присъщата за останалите учебни заведения строга дисциплина и униформи при тях липсват. Атмосферата е неформална. Децата се събират в някакво пространство по-скоро да си общуват и играят заедно. “Целта е да се развият социалните им умения. Независимо дали става въпрос за упражнения, игра или учене, важното е да не изпадат в паника, когато са в голяма група”, обяснява Такаши Йошикава, който е директор на такова училище.
Професорът Рио Учида от университета в Нагоя подчертава, че другарството е основната съставка за оцеляване, особено в Япония, където гъстотата на населението е изключително висока. “Ако не се разбирате и координирате с другите, няма да оцелеете. И това се отнася не само за училищата, но и за всякакви други обществени пространства”, допълва той. Затова подкрепата, която дават свободните училища, е много важна. В тях децата се обучават в по-малки групи и има възможност да се зачитат мислите и чувствата на всеки. Което е много важно на фона на растящото насилие сред младите в световен мащаб.
“Много дълго време в научноизследователската литература бе прието да се смята, че има само един тип училищен хулиган – агресивно дете, което има проблеми със самочувствието и те се дължат на нещо в семейството или е малтретирано, или е пренебрегвано”, казва Дороти Еспиладж, професор по педагогика в университета в Чапъл Хил. Сега обаче картината се променя. Новата дефиниция, приета от академичната общност за училищен тормоз, е, че това е форма на агресия между индивиди и групи с различна степен на сила, като това може да бъде авторитет, популярност, не само физическа способност. “Или по друг начин казано, ти ми се подиграваш, популярен си, а аз не съм и по тази причина ми е много трудно да се защитя”, посочва Еспиладж. Въпреки че домашното насилие и агресия от страна на братя и сестри също са рискови фактори, това не са единствените причини, които правят едно дете склонно към тормоз над връстници, добавя тя. Много пъти се наблюдава как деца, израснали в семейства с насилие, не проявяват агресия в училище, ако там срещнат здравословна атмосфера на подкрепа и взаимопомощ.
Според педагози формите на училищен тормоз през последните години доста са се променили заради интернет и социалните мрежи. Освен прекалено агресивните и дръзки деца има и такива, които прибягват до по-сложни методи за измъчване на съучениците си. Често те притежават определени социални умения, харизматични са и дори учители ги харесват. В общи линии са далеч от стереотипния образ на глупав и агресивен хулиган.
Най-важното е, че могат гъвкаво да използват методите си на тормоз, прилагайки ги, когато им е изгодно. Искат да бъдат лидери в своята група и не се спират пред нищо, за да изградят мечтаната йерархия. И ако преди агресията срещу жертвата обикновено се е повтаряла и имало повече време за намеса, в света на интернет и едно съобщение е достатъчно, за да бъде тя поставена в объркано и безпомощно състояние. Това е така, тъй като кибертормозът започва да се слива с училищния.
“Наше проучване установи, че много пъти онези, които се подиграват на връстниците си в училище, продължават и в социалните мрежи”, казва пред Би Би Си Кали Цани-Пепеласи, професор по изследователска психология в университета в Хъдърсфийлд. По думите ѝ децата могат да седят на една и съща маса в училище, но предпочитат да използват социалните мрежи за преследване, защото там се вижда от повече хора и така стават популярни.
Затова е много важно да се разбере какво провокира детето да постъпва така. “Ако някой ми се обади и каже, че моят син прави такова нещо, ще го попитам: Добре, наистина ли стори това и защо?”, посочва Еспиладж. Според нея такъв разговор е необходим, защото не е изключено детето да ходи в училище, където съучениците му да очакват да постъпва така. Или пък някои действия на родителите да го принуждават да е агресивно, защото им подражава.
Един от начините за борба с тормоза е система за партньорство, която е изключително популярна в английските училища. При нея по-големите ученици се грижат за първокласниците през първите месеци и ги учат как да се държат, за да избегнат проблеми. “Проучванията ни показаха, че има много по-малко насилие в училищата, в които всички се подкрепят, където се отдава голямо значение на това всеки ученик да се чувства важна част от екипа”, обяснява Еспиладж.
Онлайн тормоз води до депресии в зряла възраст
Децата, които стават жертва на тормоз в социалните мрежи, особено по сексуални въпроси, много често на зряла възраст страдат от депресии, показват проучвания на английски психолози. Причината е, че те трупат отрицателни емоции, защото често се страхуват да съобщават, че са били подложени на агресия в мрежата. В резултат започват да изпитват постоянно чувство на безпокойство, страх, стрес и различни други форми на психични разстройства.
Доктор Наташа Бидлани предупреждава, че секстингът може да има ужасяващи последици, независимо че масово се възприема като проява на ухажване сред подрастващите. Става въпрос за ситуации, в които тийнейджъри споделят интимни снимки на себе си или на свои познати в мрежата с цел търсене на признание и одобрение. Те обаче не си дават сметка, че тези фотографии могат да бъдат използвани за виртуални обиди и заплахи.
“Трябва да се концентрираме върху това как да обясним по-добре на децата потенциалните рискове от споделяне на компрометиращи образи”, казва британската психиатърка. Според нея секстингът става много често срещан и вече никой не може да предвиди какви ще бъдат дългосрочните последици от него. Първите негативни резултати от него обаче са налице. Броят на децата с психически разстройства в Англия се е увеличил двойно.
