Мнения

Зам.-министър Костадинов: Без връзка между науката и бизнеса няма да имаме общество, основано на знанието

Днес заместник-министърът на образованието и науката проф. Костадин Костадинов откри заключителна пресконференция, организирана от МОН, в изпълнение на проект „Наука и бизнес“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

„За да имаме общество, основано на знанието, трябва да имаме добра комуникация между науката и бизнеса“, заяви заместник-министър Костадин Костадинов.

Една от най-добрите структури за среща на науката и бизнеса са проиновативните клъстъри. Пример за такъв клъстър е „Мехатроника и автоматизация“, в който учени от БАН и Техническия университет в София работят с предприятия. Поддържат и връзки с клъстъри със сходни направления в Австрия, Германия и Сърбия.

„Очакваме нови платформи като София тех парк също да улеснят диалога между учените и предприемачите. Така ще се доближим до това да изградим иновативна култура – култура на потребяване на научните изследвания. За да се случи това, трябва непрекъснато да ги популяризираме и да настояваме да се внедряват в производството“, каза заместник-министър  Костадинов.

Министерството на образованието и науката подпомогна професионалното развитие на 240 млади учени, одобрени за обучение с високотехнологични процеси в рамките на проект „Наука и бизнес“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

„Наука и бизнес” стартира през 2011 г. по схема BG051PO001/3.3-05-001 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Основната цел на проекта е създаване на благоприятна среда за активно взаимодействие между науката и бизнеса и на стабилни и устойчиви партньорства между основните компоненти на „триъгълника на знанието” – учените, научните изследвания и реализацията на научните резултати.

Проектът предостави финансова подкрепа за издаване на общо 325 специализирани публикации с научни разработки в различни направления, от които 230 са подкрепени самостоятелно, а 95 са поместени в реферирани издания и научни списания с висок импакт-фактор.

В рамките на проекта са проведени и научни школи и борси в седем приоритетни области: „Традиционни храни и здравето на българина“, „Информационни и комуникационни технологии“, „Енергийна ефективност“, „Научни инструменти”, „Зелена химия”, „Инженерни науки – оптика и електроника”, „Нови материали и технологии”. Общият брой на участниците в школите е 1131, от които 693 от научния сектор (632 учени и 61 студенти), 377 представители на бизнеса, 35 от гражданския сектор и 26 от институции.

Благодарение на проекта е разработена и Национална интерактивна платформа за популяризиране на научни продукти, информация и отворен диалог между науката и бизнеса. Платформата включва бази данни за научни идеи, услуги и продукти. Тя интегрира информация в реално време от три национални системи: Регистър на научната дейност; Българско патентно ведомство и защитени дисертационни трудове от базата данни на Националния център за информация и документация (НАЦИД).

Като част от проекта е извършено „Проучване и анализ за нивото на подготвеност на представителите на академичните и научни институции и бизнеса за съвместна високотехнологична и иновативна научноизследователска дейност“. Анализът установява потребностите на бизнеса от конкретни научни разработки и готовността на частния сектор за съвместна дейност с научни институти. Изследването дефинира областите със силен интерес от сътрудничество, установява сферите с широко предложение на научни услуги, технологии и продукти, но със слаб абсорбционен капацитет на пазара. Според проучването над 80% от фирмите заявяват, че не поддържат отношения с научно-изследователски структури.

Разработен е и аналитичен доклад за оценка на научния маркетинг в България. В документа са определени реалните нива на взаимодействие между научно-изследователските среди и бизнеса, формулирани са възможните причини за състоянието на това взаимодействие, определени са факторите, които му оказват въздействие, посочени са двигателите и бариерите пред сътрудничеството.

Всички доклади и информационни материали за реализацията на проекта могат да бъдат открити на Националната интерактивна платформа на адрес: http://s2b.mon.bg/.