Мнения

ЕК представи препоръки за реформи в българската система за научни изследвания и иновации

Европейската комисия представи днес ключови препоръки за модернизиране на политиките в сферата на научните изследвания и иновациите в България, предаде Фокус.

България е първата страна членка, която се възползва от възможностите на механизма за подкрепа в областта на политиките (Policy Support Facility) по програмата на ЕС за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Този механизъм дава практическа подкрепа на правителствата при определянето, прилагането и оценката на онези реформи, които са необходими за подобряване на публичните структури в сферата на изследванията и иновациите.

Това съобщиха от Представителството на Европейската комисия в България. Европейският комисар за научни изследвания, наука и иновации, Карлос Моедаш каза:

„Поздравявам България за това, че беше първата държава членка, която по собствено желание използва възможностите на механизъм за подкрепа в областта на политиките по програмата за изследвания и иновации „Хоризонт 2020″. Подобно на други страни от Европейския съюз България прави преход към икономика, основана на знанието, чиито най-големи предимства са иновативните продукти и услуги. Научноизследователския сектор е ключов за този преход, но има нужда от важни реформи. Аз съм убеден, че тези реформи ще бъдат проведени успешно и ще доведат до икономически растеж и създаване на нови работни места в страната.“

Международният панел за оценка на научно иновационната система в България се състои от научни експерти и представители на държавни институции от Австрия, Полша, Португалия, Испания, Словения, Германия , Ирландия, Норвегия, Холандия и Великобритания. Стъпките по реализирането на препоръките от извършената оценка на българската научно изследователска система се обсъждат в момента с българското правителство.

Основните препоръки на международния панел за оценка на научно иновационната система в България са:

1. България има историческа възможност да засили икономическия си потенциал като увеличи финансирането за наука и иновации до поне 1% от БВП до 2020 г. Постигането на устойчив ефект от подобно увеличение на разходите изисква важни структурни реформи в научно иновационната система, за да се увеличат ефективността и качеството й. За целта е необходима координация и ефективно планиране, както и използването на европейските структурни фондове.

2. Продължителна подкрепа за реформи и инвестиции в наука и иновации, основана на широк политически консенсус в тази сфера; установяване на структуриран, задълбочен и постоянен диалог с българските научноизследователски среди.

3. Създаване на професионална, независима и устойчива изследователска агенция.

4. Подобряване на процесите на оценяване и финансиране на проектни предложения и привеждането на тези процеси към международните стандарти.

5. Постепенно концентриране на финансирането в полза на институции, които извършват изследователска дейност, така че да се възнагради постигането на високи резултати.

6. Стимулиране на участието на български учени и изследователи в европейски програми.

7. Предприемане на бързи действия за възстановяването на стимулите за изследователска кариера и задържане и привличане на млади таланти от България и чужбина в сферата на науката и иновациите.

8. Стимули за отварянето на българската наука към бизнеса и ускоряване на схемите за подкрепа на публично-частното партньорство.

9. Създаване на условия за развитието на специфични регионални и местни екосистеми за наука и иновации, използвайки опита от София Тех Парк.

10. Извършване на оценка от страна на българското правителство на изпълнението на тези препоръки след 3 години.

Механизмът за подкрепа в областта на политиките е нов инструмент, който да даде на правителствата на европейските държави членки практическа подкрепа в определянето, прилагането и оценката на онези реформи, които са необходими за подобряване на качеството на публичното финансиране, като поставянето му на конкурентна основа, въвеждане на оценки за ефективността на университети, или стимулиране на сътрудничеството между академичните среди и бизнеса. Той подкрепя правителствени служители от други държави да направят партньорска проверка на ефективността на политиките за научни изследвания и иновации и предоставя достъп до независими на високо ниво експертни познания и анализ. То се финансира по програмата на ЕС за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, с бюджет до 20 милиона евро.

Годишният обзор на растежа за 2015г определя научните изследвания и иновации, като един от седемте приоритета за структурни реформи на страните членки, чрез които да се насърчат инвестициите и растежа. В него се изтъкват реформи за увеличаване на въздействието на публичното финансиране на научните изследвания и иновациите посредством подобрени стратегии, програми и институции, както и реформи за осигуряване на благоприятна за инвестициите среда, за да се насърчат иновациите в бизнеса.