От една страна трябва да се даде минимум от информация, който да е достатъчен за учениците да ги ориентира какво е бил комунизмът, но трябва да разберат и същността на този режим.
Детайлите няма да ги запомнят. Да, общо взето във всички учебници беше упоменат законът, който обяви комунистическият режим за престъпен. Това заяви доц. Даниел Вачков, директор на Историческия институт към БАН, в коментар за учебниците по история за 10-ти клас и съдържанието им специално по отношение на комунизма.
Доц. Вачков беше категоричен пред БНТ, че вече са минали 30 години от падането на комунизма, т.е. достатъчно време, за да бъде добре изследван периодът и да има достатъчно данни и информация. И изказа тезата, че вече учениците учат за престъпленията на комунистическия режим.
По думите на доцента, най-важното за един ученик е да може да си извади поука. Най-важното за младите хора като ценност е да разберат, че не може да се преследват хора по политически причини, да бъдат вкарвани в лагери и убивани, подчерта Вачков. Що се отнася до Прехода, Вачков подчерта, че има още време да мине от гледна точка на историята, но се говори за проблеми като корупцията, демографската криза, действията на престъпните групировки. Доцентът обаче изрично посочи, че що се отнася до престъпните групировки още няма съсредоточаване върху произхода на тези групировки т.е. категорично заключение в учебниците за това кои са родителите им.
„Греховете на комунистическия режим са добре отразени. Греховете на Прехода са загатнати“, обобщи доцентът какво представляват днешните нови учебници по история.
Припомняме, че за пропуските в учебниците алармираха журналистът Христо Христов, създател на сайта desebg.com и историкът проф. Евелина Келбечева. Двамата директно казаха, че в проектите на всички издателства „липсва ясното и по-подробно описание на ролята и дейността на Държавна сигурност като репресивен апарат в тоталитарната държава“.
Само в учебника на „Рива“ са отбелязани трите фалита при управлението на Тодор Живков, установиха Христов и Келбечева, а никъде не са посочени дълговете, които управлението на БКП завещава, спестен е броят на жертвите на терора в първите месеци след 9 септември 1944 г. (между 18 000 и 30 000, след като самата БКП изчислява жертвите при предишния режим на 5800), както и репресиите срещу църквата. Пропуски имаше и при информацията за лагера в „Белене“. За сметка на това в някои учебници децата ще четат, че „Живков е полагал грижи за благосъстоянието на населението“.
